Катедралата

— Ще заповядам да разкопаят гроба — Лангли почувства студена тръпка и се отдръпна от прозореца. — Ще получа съдебно разрешение.

Бърк вдигна рамене:

— Ако намериш трезвен съдия в Джърси тази нощ, лично ще отида да разкопая гроба. Както и да е, очаквам всеки момент да получа досието на Хики, а Луиз проверява Брайън Флин.

Лангли кимна:

— Добра работа. Британците могат да ни помогнат с Флин.

— А, да… Майор Мартин.

— Виждал ли си го?

Бърк посочи с глава към двойната врата. Лангли попита:

— Кой друг е там вътре?

— Шрьодер, няколко полицейски началници от федералното и представители от консулствата на Великобритания и Ирландия.

Докато си говореха, кметът Клайн, губернаторът Дойл и помощниците им се изнизаха във вътрешния офис. Лангли ги погледна, после попита:

— Шрьодер започна ли вече диалога?

— Не, не мисля. Предадох му исканията на Макмейл. Той се усмихна и ми каза да чакам отвън. И ето ме тук.

Заместник-комисарят на полицията Рурк бързо прекоси стаята и влезе във вътрешния офис, като махна на Лангли да го последва. Лангли се обърна към Бърк:

— Сега ще чуеш как се търкалят глави по земята. Ти може да си следващият началник на разузнаването. Представям си Патрик Бърк отлят в бронзова статуя за вечността, на стъпалата на катедралата „Свети Патрик“, яхнал кон с пламтящи ноздри, насочил напред пистолет…

— Да ти го начукам.

Лангли се засмя и бързо тръгна нататък.

Бърк огледа хората, които се въртяха из стаята. Говорителят на Долната камара, бивши и настоящи губернатори, сенатори, кметове, конгресмени. Наистина беше „Кой кой е в света на изток“, но в момента, мислеше си той, всички изглеждаха съвсем обикновени и изплашени. Забеляза, че всички гарафи на малката масичка бяха празни. Бърк се приближи до монсеньор Даунс:

— Монсеньор.

Енорийският свещеник изправи глава.

— По-добре ли се чувствате?

— Как полицията не е разбрала, че това ще се случи?

Бърк отхвърли няколко възможни отговора и добави:

— Трябваше да разберем. Признаците бяха налице, ние само трябваше…

Лангли се подаде през двойната врата и му махна. Бърк погледна свещеника.

— Елате с мен.

— Защо?

— Това е вашият храм и имате право да знаете какво ще се случи с него. Там са вашият кардинал и един ваш свещеник…

— Понякога присъствието на свещениците кара хората да се чувстват неловко. Те пречат… без да искат.

— Ами добре. Може би онази група вътре се нуждае точно от това.

Монсеньор Даунс се надигна неохотно и последва Бърк. В голямата стая седяха или стояха прави около четирийсет мъже и жени. Вниманието им бе концентрирано върху бюрото, където седеше Берт Шрьодер. Всички глави се обърнаха към Бърк и монсеньор Даунс при влизането им.

Кметът Клайн стана от стола си и го предложи на Даунс, който се изчерви и седна. Кметът се усмихна на собствената си щедрост и добри маниери, после вдигна ръцете си, за да призове към тишина. Заговори с пискливия си глас, който накара събралите се да се отдръпнат назад:

— Всички ли сме тук? Добре, тогава да започваме — той прочисти гърлото си. — Вече постигнахме съгласие, че по закон Ню Йорк носи първостепенна отговорност за всяко действие, предприето в този случай — погледна помощничката си Робърта Шпигел. Тя кимна и той продължи: — Затова, за да избегнем объркването, ще говорим с извършителите на деянието с един глас, чрез един човек… — направи пауза и повиши глас, сякаш представяше някой оратор. — Преговарящ за заложниците от полицейско управление на Ню Йорк, капитан Берт Шрьодер.

Ефектът от това представяне на кмета беше няколко ръкопляскания, които бързо заглъхнаха, понеже стана ясно, че са не на място. Робърта Шпигел стрелна кмета с неодобрителен поглед и той се изчерви. Капитан Шрьодер се изправи, с което в известен смисъл показа, че е забелязал аплодисментите.

Бърк прошепна на Лангли:

— Чувствам се като проктолог4, затворен в стая, пълна със задници.

Шрьодер огледа лицата, обърнати към него, и пое дълбоко въздух:

— Благодаря, ваша чест. — Очите му обходиха стаята.

— Съвсем скоро ще трябва да започна преговори с човек, който нарича себе си Фин Макмейл, водач на фенианската армия. Както знаете, моят отдел, от създаването си от капитан Франк Боли, е завършвал успешно всяка ситуация, свързана със заложници, която се е случила в този град, без да загубим живота на нито един заложник. — Той видя хората да кимат и ужасът от това, което трябваше скоро да предприеме, се изпари, щом си представи успешното завършване на още един случай. Вложи в гласа си нотка на агресивност. — И тъй като няма причина да се променя тактика, която е била толкова успешна както при криминални, така и при политически отвличания, ще третирам този случай като всички останали подобни ситуации. Няма да се влияя от външни политически съображения… но настоявам за вашата помощ и предложения.

Той огледа събранието и видя изражения, вариращи от открита враждебност до съгласие. Бърк каза на Лангли:

— Не беше зле. Лангли отвърна:

— Празни дрънканици. Той е най-забърканото в политиката животно, което познавам.

Шрьодер продължи: