Катедралата

— За да подпомогнете работата ми, искам да опразните тази стая и тук да останат само следните хора

— той размаха списък, написан от кабинета на монсеньор, и го прочете. После вдигна очи. — Взе се още решението, командирите на бойни единици да организират щаба си в офисите на долния етаж. Хората, свързани с преговорите, които не са в този офис, ще бъдат във външния кабинет на монсеньор. Говорих с архиерейския наместник по телефона и той се съгласи всички останали да използват резиденцията на кардинала. — Шрьодер погледна монсеньор Даунс, после продължи: — В резиденцията са инсталирани телефони, а… напитки и храна ще се сервират в трапезарията на Негово високопреосвещенство. В двете резиденции ще бъдат инсталирани високоговорители, за да можем лесно да се откриваме и за да чувате телефонните ми разговори с терористите.

Шрьодер седна и стаята се изпълни с шум. Кметът вдигна ръцете си за тишина, както бе правил много пъти вече в тази стая.

— Добре, добре. Да оставим капитана да върши работата си. Всички останали, господин губернатор, дами и господа, моля, напуснете стаята. — Отиде до вратата и я отвори.

Шрьодер попи потта от челото си и почака тези, които бяха останали, да седнат.

— Всички знаете кой съм аз. Сега всеки един от вас да се представи — и той посочи единствената присъстваща жена.

Робърта Шпигел, красива дама малко над четирийсетте, се изпъна в единствения люлеещ се стол и кръстоса крака. Изглеждаше едновременно отегчена, чувствена и делова.

— Шпигел, помощник на кмета.

Дребен мъж с пламтяща червена коса, облечен в спортен костюм, каза:

— Томас Донахю, генерален консул на Ирландия.

— Майор Бартолъмю Мартин. Представлявам правителството на Нейно величество… В отсъствието на сър Харолд Бакстър.

— Джеймс Крюгер, ЦРУ.

Мускулест мъж с белези от шарка се представи:

— Дъглас Хоган. ФБР.

Следващият беше топчест мъж с очила.

— Бил Войт, канцеларията на губернатора.

— Заместник-комисар на полицията Рурк… В момента замествам комисаря.

Обади се добре облечен мъж с носов глас:

— Арнолд Шеридан, Службата за сигурност към Министерството на външните работи. Представям държавата.

— Капитан Белини, корпус за спешно реагиране към полицейското управление на Ню Йорк.

— Инспектор Филип Лангли, Отдел разузнаване в полицейското управление.

— Бърк, разузнаване.

Шрьодер погледна монсеньор Даунс, който не беше напуснал стаята. Прецени за миг ситуацията — седеше на неговото писалище и използваше неговата хартия за кореспонденция с нарисуван златен кръст на всеки лист. После каза с усмивка:

— И нашият домакин, монсеньор Даунс, главен енорийски свещеник на „Свети Патрик“. Благодаря, че… дойдохте и ни позволихте да използваме… Желаете ли да останете?

Монсеньор Даунс кимна колебливо.

— Добре — кимна Шрьодер. — Да започнем отначало. Бърк, защо, по дяволите, си започнал воденето на преговорите? Знаеш много добре, че не е трябвало.

Бърк разхлаби вратовръзката си и се облегна назад. Шрьодер помисли, че въпросът може да е прозвучал риторично, затова продължи настойчиво:

— Нали не си давал никакви обещания? Казал ли си нещо, което може да компрометира…

— Съобщих ти какво съм казал — прекъсна го Бърк. Шрьодер се наежи. Изгледа ядосано Бърк и рече:

— Моля те да повториш разговора. Кажи ни още как изглеждаше този човек, в какво настроение се намира… Такива неща.

Бърк повтори казаното по-рано и добави:

— Изглеждаше много самоуверен. И то не беше само поза. Стори ми се интелигентен.

— Не изглеждаше ли неуравновесен?

— Цялото му поведение изглеждаше нормално, освен онова, което говореше, разбира се.

— Наркотици, алкохол? — попита Шрьодер.

— Вероятно днес е пил по-малко от всеки тук.

Някой се изсмя. Шрьодер се обърна към Лангли:

— Не можем да добием представа за този тип, докато не узнаем истинското му име. Прав ли съм?

Лангли погледна Бърк, после действащия комисар:

— Всъщност аз знам кой е той.

В стаята настана абсолютна тишина. Бърк погледна крадешком майор Мартин, който изглеждаше напълно невъзмутим. Лангли продължи:

— Името му е Брайън Флин. Британците не може да нямат негово досие, психологически профил и други такива. Може би ЦРУ също разполага с нещо. Негов помощник е мъж на име Джон Хики, за когото се смята, че е починал преди няколко години. Може да сте чували за него. Натурализиран американски гражданин. Ние и ФБР разполагаме с подробно досие на Хики.

Човекът от ФБР, Хоган, додаде:

— Ще проверя.

Крюгер се обади:

— Аз ще проверя за Флин. Майор Мартин добави:

— И двете имена ми се струват познати. Ще се обадя в Лондон.

Шрьодер изглеждаше доволен:

— Добра работа. Това облекчава моята задача, или задачи. Нали така? — той се обърна към Бърк: — Още нещо. Имаше ли впечатлението, че жената, която стреля в теб, наистина възнамерява да те убие?

Бърк отговори:

— Имах впечатлението, че тя се целеше в коня. Вероятно спазват известна дисциплина при стрелбата, ако това е, което искаш да разбереш.

Полицаите в стаята закимаха. Комисар Рурк попита:

— Някой знае ли нещо за тази група, фенианите — и погледна Крюгер и Хоган.

Крюгер отговори: