Клубът на мъртвите

— Как ти звучи това? Кюфтенца с джинджифил? — каза тя на Джанис и забоде великолепно лакирания си нокът в рецептата.

— Нещо ориенталско ли е? — попита Джанис.

— Ами… нещо такова е сякаш — тя се зачете внимателно в рецептата. — Никой друг няма да сервира такива. Могат да се поднесат като хапки, набодени с клечки за зъби — мърмореше тя на себе си.

— Суки, какви са плановете ти за днес? — попита Джанис, когато се увери, че клиентката й мисли единствено за говежда кайма.

— Нямам планове, просто ще се мотая — свих рамене аз. — Брат ти тича по задачи, поне така пише в бележката, която ми е оставил.

— Оставил ти е бележка, за да те уведоми къде отива? Момиче, трябва да се гордееш. Този мъж не е допирал молив до хартия, откак е завършил гимназия — тя ме погледна многозначително и се ухили до ушите. — Добре ли си прекарахте снощи?

Замислих се.

— Ами… да — колебливо отвърнах аз. Танците ми харесаха, наистина.

Джанис прихна да се смее.

— Щом се замисли толкова дълбоко, значи нещо не е било както трябва.

— Ами… да — признах аз. — В бара стана сбиване, та се наложи да изгонят един клиент. Освен това Деби беше там.

— Как мина празненството по случай годежа й?

— На масата й имаше солидна компания — казах. — Но по едно време тя дойде при нас и започна да задава много въпроси — усмихнах се при спомена за срещата ни. — Определено не й хареса да види Алсид с друга!

Джанис отново се засмя.

— Кой се е сгодил? — попита клиентката й, която явно се бе отказала от кюфтенцата с джинджифил.

— О, Деби Пелт, сещаш ли се? Излизаше с брат ми — каза Джанис.

— Познавам я — със задоволство в гласа заяви чернокосата жена. — Излизаше с брат ти Алсид, а сега се омъжва за друг?

— Омъжва се за Чарлз Клозен — мрачно кимна Джанис. — Познаваш ли го?

— Познавам го, разбира се! Учихме заедно в гимназията. Той се жени за Деби Пелт? Е, по-добре той, отколкото брат ти — поверително заяви Чернокоска.

— Това ми е ясно — каза Джанис. — Обаче ти знаеш нещо, което аз не знам, нали?

— Тази Деби се занимава с някакви много потайни неща — каза Чернокоска и многозначително вдигна вежди.

— Какви например? — попитах аз и почти спрях да дишам от нетърпение да чуя отговора. Нима тази жена знаеше за съществуването на свръхсъществата? Спогледахме се с Джанис и в очите й прочетох същото мрачно предчувствие.

Джанис знаеше всичко за брат си. Знаеше за света, който той обитаваше. А освен това знаеше, че и аз съм посветена в тайната му.

— Разправят, че се прекланя на дявола — каза Чернокоска. — Че се занимава с магьосничество.

Двете с Джанис зяпнахме от изненада и насочихме погледи към отражението й в огледалото. Тя получи реакцията, която очакваше, и кимна удовлетворено. Да се прекланяш пред дявола и да се занимаваш с магьосничество, са две различни понятия, но аз нямах намерение да споря с тази жена; не в този момент и не на това място.

— О, да, така разправят. При всяко пълнолуние тя и някои нейни приятели ходят в гората и правят някакви неща. Никой не знае какви точно — призна тя.

Двете с Джанис издишахме едновременно.

— О, господи! — възкликнах аз.

— В такъв случай се радвам, че брат ми скъса с нея. Нямаше да изтърпим такава като нея в семейството — каза Джанис.

— Ама разбира се — съгласих се аз.

Този път не се спогледахме.

След този кратък епизод аз се приготвих да тръгвам, но Джанис ме попита какво смятам да облека вечерта.

— О… нещо като цвят шампанско… блестящо бежово.

— В такъв случай червеният ти лак е крайно неподходящ — каза тя. — Корина!

Въпреки протестите си напуснах салона с маникюр и педикюр в бронзов цвят, а Джарвис ми направи нова прическа. Опитах се да платя на Джанис, но тя категорично отказа; позволи ми единствено да оставя бакшиш на служителите й.

— Никога през живота ми не са ме глезили така — казах й аз.

— С какво се занимаваш, Суки? — при първата ни среща така и не стигнахме до този въпрос.

— Барманка съм — отвърнах.

— Ти наистина си коренно различна от Деби — каза Джанис дълбокомислено.

— О, така ли? Какво работи Деби?

— Помощник-юрист е.

Виж ти, образована девойка! Аз така и не успях да стигна до колеж; щеше да ми е трудно финансово, обаче все някак щях да се справя, предполагам. Но заради моята психологична особеност едва успях да завърша дори гимназия. Не е лека работа да си тийнейджър с телепатични способности, повярвайте ми. Тогава почти не умеех да се контролирам. Всеки мой ден бе изпълнен с драми — драмите на другите деца. Полагах огромни усилия да съсредоточа вниманието си върху уроците и контролните, но непрекъснато чувах жуженето в мозъците на съучениците ми… справях се добре единствено в писането на домашни.

Джанис не изглеждаше шокирана от факта, че съм барманка — наясно съм, че тази професия не оставя благоприятно впечатление у роднините на момъка, с когото излизаш.