Клубът на мъртвите

— Отпусни се — посъветва ме той и аз разхлабих хватката си. — Не, нямам предвид себе си — каза той и се усмихна. — Стискай ме, колкото искаш. Отпусни се и забрави болката, Суки. Просто се отпусни. Трябва да изгубиш съзнание.

За пръв път се подчинявах на чужда воля. Докато го гледах, ми ставаше все по-леко и постепенно се отнесох далече от страданията и несигурността на това странно място.

Когато се събудих, лежах по гръб, завита в леглото. Някога красивата ми рокля я нямаше. Все още носех бежовото си дантелено бельо, което беше добре. Ерик лежеше до мен, което не беше добре. Започваше да му става навик. Лежеше на една страна, преметнал крак върху коленете ми и ръка през гърдите ми. Косите ни се преплитаха и изглеждаха като едно цяло, тъй като почти не се различаваха по цвят. Размишлявах над това известно време, все още замаяна от преживяното.

Ерик не помръдваше. Намираше се в онова абсолютно неподвижно състояние, в което вампирите изпадат, когато нямат какво друго да правят. Това ги освежава, предполагам; намалява амортизацията им в един свят, препускащ покрай тях година след година, изпълнен с войни, глад и нови изобретения, с които те трябва да свикват; свят, пълен с изменения, условности и стилове, които те са длъжни да приемат, за да намерят своето място в житейския поток. Надигнах завивките, за да проверя раната си. Все още изпитвах болка, но много по-търпима. На мястото на дупката имаше голям пресен белег — зарастващата тъкан гореше и изглеждаше червена и някак лъскава.

— Вече е много по-добре — обади се Ерик и аз ахнах. Не бях усетила кога е излязъл от изкуствената си кома.

Ерик носеше копринени боксерки. Спокойно можех да го сбъркам с модел на бельо.

— Благодаря ти, Ерик — гласът ми трепереше, разбира се, но задължението си е задължение.

— За какво? — ръката му нежно погали корема ми.

— За това, че ми се притече на помощ в клуба. Че дойде тук с мен. Че не ме остави сама сред непознати.

— Колко точно си ми благодарна? — прошепна той и доближи устни до моите. Очите му ме пронизваха.

— Като започнеш така, и всичко разваляш — казах аз, опитвайки се да звуча ласкаво. — Не можеш да настояваш за секс с мен само защото съм ти длъжница.

— Всъщност изобщо не ме интересува по каква причина би правила секс с мен, стига да се навиеш — отвърна той също толкова ласкаво и долепи устни до моите. Опитах се да остана безучастна, но се провалих. Ерик бе усъвършенствал техниката си на целуване векове наред и опитът му си каза думата. Вдигнах ръце към раменете му и — признавам си със срам — отвърнах на целувката. Колкото и пребита и изтощена да се чувствах, плътта си искаше своето, а разумът и волята ми се покриха някъде. Ерик сякаш имаше шест ръце, които бродеха по цялото ми тяло и го подтикваха към ответна реакция. Пръстът му се плъзна под еластичната дантела на миниатюрните ми бикини и потъна в мен.

Изстенах, но не от болка. Пръстът започна да се движи в прекрасен ритъм. Устата на Ерик старателно засмукваше езика ми чак до гърлото. Ръцете ми с удоволствие галеха гладката кожа и мускулите, които трептяха под нея.

В този момент прозорецът се отвори широко и в стаята влетя Буба.

— Мис Суки! Мистър Ерик! Най-после ви открих! — гордо изрече Буба.

— О, браво на теб, Буба — отвърна Ерик и целувката приключи. Бръкнах под завивката, увих пръсти около китката му и дръпнах ръката му настрана. Той ми позволи да го направя. Дори най-слабият вампир е в пъти по-силен от мен.

— Буба, ти тук ли беше през цялото време? Тук, в Джаксън? — попитах аз веднага щом се посъвзех. Внезапната поява на Буба ме зарадва, но Ерик не споделяше радостта ми.

— Мистър Ерик ми нареди да стоя плътно до теб — простичко отвърна Буба и се настани на ниско кресло, тапицирано с вкус в дамаска на цветя. Тъмният му перчем падаше елегантно над челото му, а на всичките му пръсти се мъдреха златни пръстени.

— Лошо ли те раниха в онзи клуб, мис Суки?

— Вече съм доста по-добре — отвърнах.

— Съжалявам, че не си свърших работата, но онзи дребосък, който вардеше вратата, не ме пусна да вляза. Не знаеше кой съм, направо не е за вярване.

Самият Буба почти не помнеше кой е; веднъж се сети и мигом припадна, така че не намирах нищо странно във факта, че един таласъм не е в час с развитието на американската популярна музика.

— Но видях мистър Ерик да те изнася навън и ви проследих.

— Благодаря ти, Буба. Много мъдро решение.

Той се усмихна глуповато.

— Мис Суки, какво правиш в леглото с мистър Ерик, след като е Бил сте гаджета?

— Много добър въпрос, Буба — казах. Опитах се да се надигна, но не успях. Изстенах леко от болка и Ерик изруга на непознат език.

— Виж, Буба, смятам да й дам малко кръв — каза Ерик. — Искам да ти възложа една работа.

— Разбира се — с готовност откликна Буба.