Клубът на мъртвите

— Не ме хапи — прошепнах аз с последните останки от здравия си разум. Повтарях си, че вълнението ми се дължи на спомена за Бил, на начина, по който той се възбуждаше, когато го хапех. Чиста случайност, че до мен се намираше не Бил, а Ерик. Не можех да правя секс с вампир, особено пък с Ерик, само защото го намирах за привлекателен — това би довело до ужасни последствия; толкова ужасни, че не се побираха дори в моя измъчен мозък. Възрастен човек съм, повтарях си твърдо аз; разумните възрастни хора не правят секс само защото до себе си имат опитен и красив партньор.

Зъбите на Ерик одраскаха рамото ми.

Изстрелях се от леглото като ракета. С намерението да потърся банята отворих рязко вратата и се озовах срещу дребничкия вампир, онзи с къдравата коса. Стоеше отпред, преметнал сноп дрехи през ляната си ръка, а дясната стърчеше във въздуха и тъкмо се канеше да почука.

— Охо, я да те видя! — каза той и се усмихна. И ме огледа с голям интерес.

— Искаше да говориш с мен ли? — облегнах се на касата на вратата и се опитах да добия измъчен вид.

— Да, след като се наложи да срежем красивата ти рокля, Ръсел реши, че ще имаш нужда от дрехи. Случайно намерих тези в гардероба си. Така като гледам, с теб носим еднакъв размер…

— О — едва чуто възкликнах аз. Досега не бях си споделяла дрехи с мъж. — Благодаря ти. Много мило от твоя страна — много мило, наистина. В купчината имаше памучна блуза (светлосиня), чорапи, копринен халат и дори бикини. Нямах желание да се замислям твърде дълбоко.

— Изглеждаш по-добре — каза дребосъкът. Очите му излъчваха възхищение, но без какъвто и да било личен интерес. Може би надценявах чара си?

— Едва стоя на краката си — тихо казах аз. — Станах, защото исках да ползвам банята.

В кафявите очи на Къдрокоско проблесна искра и аз забелязах, че гледа към Ерик през рамото ми. Тази гледка определено пасваше на вкуса му и устните му се разтеглиха в съблазнителна усмивка.

— Лейф, не искаш ли да споделиш ковчега ми днес? — попита той и буквално запърха с мигли.

Не смеех да се обърна към Ерик. На гърба ми все още имаше мокро петно. И изведнъж се отвратих сама от себе си. Имах порочни мисли към Алсид, а с Ерик дори прехвърлих границата на мислите. Не бях доволна от нравствената си същност. И фактът, че Бил ми изневеряваше, не можеше да ми служи като оправдание. Не и като сериозно оправдание. Не ме оправдаваше и обстоятелството, че с Бил бях свикнала да получавам редовен и пълноценен секс. Поредното калпаво оправдание.

Време беше да укрепя моралните си устои и да започна да се държа прилично. Дори самото решение да направя това ме накара да се почувствам много по-добре.

— Трябва да свърша нещо за Суки — тъкмо казваше Ерик на къдрокосия вампир. — Не съм сигурен дали ще се върна преди съмване, но ако успея, бъди сигурен, че ще те потърся — Ерик флиртуваше в отговор. Докато течеше тази размяна на любезности, аз облякох копринения халат — целия на цветя, в черно, розово и бяло. Разкошна дреха. Къдрокоско ми хвърли един поглед и този път като че ли успях да го заинтригувам поне мъничко.

— Хм — лаконично отбеляза той.

— Благодаря ти още веднъж — промълвих. — Би ли ми казал къде е най-близката баня?

Той посочи надолу по коридора към една открехната врата.

— Извинете ме — кимнах аз към двамата и тръгнах по коридора, като си напомних да вървя бавно и внимателно, сякаш още ме мъчеше болка. След банята, може би две врати по-нататък, се виждаше началото на стълбището. Добре, вече знаех пътя към изхода. Изпитах истинско облекчение.

11

Банята изглеждаше като съвсем нормална баня. Пълна с обичайните неща за баня — сешоари, ролки за горещо къдрене, дезодоранти, шампоани, гел за коса. Гримове. Четки, гребени и самобръсначки.

Макар че плотът около мивката изглеждаше подреден, по всичко личеше, че помещението се използваше от няколко души. Можех да се обзаложа, че личната баня на Ръсел Еджингтън нямаше нищо общо с тази. Намерих няколко фиби, прибрах косата си и взех рекордно бърз душ. Понеже косата ми бе измита и изсушена от фризьор тази сутрин — макар да имах чувството, че е минала цяла вечност оттогава, — с удоволствие я пропуснах и усърдно измих тялото си с ароматизиран сапун. За моя радост, в шкафа под мивката имаше изобилие от чисти кърпи.

Петнайсет минути по-късно се върнах в стаята. Къдрокоско го нямаше, Ерик се бе облякъл, а Буба се беше върнал.

Ерик не обели и дума за конфузната ситуация помежду ни. Огледа халата ми одобрително, но в пълно мълчание.

— Буба е претърсил целия район, Суки — каза Ерик.

Буба се усмихваше с типичната се несиметрична усмивка. Изглеждаше доволен от себе си.

— Мис Суки, открих Бил — тържествено заяви той. — Не е в много добра форма, но поне е жив.

Краката ми се подкосиха и аз се свлякох на стола, който — за мой късмет — стоеше точно зад мен. Намирах се в същото вертикално положение, но не права, а седнала. Поредното шокиращо преживяване в тази пълна е изненади нощ.