Клубът на мъртвите

Щом се посъвзех, забелязах, че изражението на Ерик преливаше от противоречиви чувства — удоволствие, разкаяние, гняв, задоволство. Буба изглеждаше просто щастлив.

— Къде е той? — сякаш говорех с чужд глас.

— Има една голяма сграда точно зад тази, като гараж за четири коли, но над нея има етаж с апартаменти, както и допълнителна стая от едната й страна.

Очевидно Ръсел обичаше да държи прислугата си на една ръка разстояние.

— Има ли други сгради? Възможно ли е да се заблудя?

— Има плувен басейн, мис Суки, и до него има малка съблекалня. Има и още една пристройка, която прилича на барака за инструменти, но тя е встрани от гаража.

— В коя част на гаража го държат? — попита Ерик.

— В стаята отдясно. Може би по-рано гаражът е бил конюшня и там са държали седла, юзди и други подобни. Не е много голяма — отвърна Буба.

— Колко души има при него? — Ерик задаваше много уместни въпроси. Аз още не можех да осъзная факта, че Бил е още жив и е съвсем наблизо.

— В момента при него са трима, мистър Ерик, двама мъже и една жена. И тримата са вампири. Жената има нож.

Сърцето ми се сви.

— Нож — повторих едва чуто.

— Да, мис, понарязала го е доста сериозно.

Нямаше време за колебания. Малко по-рано изпитах гордост от факта, че съм мъжко момиче. Време беше да го докажа.

— Държат го в плен доста отдавна — казах.

— Така е — съгласи се Ерик. — Ще отида да намеря кола. И ще се опитам да я паркирам отзад, до конюшнята.

— Мислиш ли, че ще те пуснат да влезеш отново?

— Ще взема Бърнард със себе си.

— Бърнард?

— Дребосъкът — Ерик ми се усмихна. Неговата усмивка също изглеждаше малко крива, като на Буба.

— Искаш да кажеш… О, ако вземеш Къдрокоско със себе си, ще те пуснат да влезеш отново, защото той живее тук?

— Да. Но може да ми се наложи да остана тук. С него.

— Не можеш ли… хм… да се измъкнеш?

— Не съм сигурен дали ще успея. А не искам да съм тук, когато разберат, че ти и Бил сте изчезнали.

— Мис Суки, през деня ще го охраняват върколаци.

Двамата е Ерик едновременно обърнахме глави към Буба.

— Онези върколаци, които те преследваха? Те ще пазят Бил, когато вампирите заспят.

— Но тази нощ е пълнолуние — обадих се аз. — Те ще са капнали от умора, когато стане време да поемат смяната. Ако изобщо се появят.

Ерик ме погледна изненадано.

— Права си, Суки. Днес имаме най-голям шанс за успех.

Известно време обсъждахме детайлите; аз бих могла да се престоря на много изтощена и да кротувам в къщата, докато чакам човека на Ерик да пристигне от Шривпорт. Ерик каза, че веднага щом успее да се измъкне от имението, ще звънне на мобилния му телефон.

— Алсид евентуално би могъл да ни помогне утре сутринта — добави Ерик.

Трябва да призная, че идеята да се обадя на Алсид ме изкушаваше. Алсид беше едър и силен мъж, компетентен във всичко, а вътрешната ми женска слабост ми подсказваше, че той би се справил с тази ситуация много по-добре от мен. Но съвестта ми твърдеше друго. Не биваше да въвличам Алсид по-навътре в цялата тази каша. Той бе приключил своя ангажимент към мен. Освен това той поддържаше бизнес отношения с тези вампири и щеше да си има големи неприятности, ако Ръсел разбереше за участието му в бягството на Бил Комптън.

Налагаше се да приключим дискусията, защото оставаха само два часа до зазоряване. Не успяхме да обсъдим много детайли, но Ерик трябваше да потърси къдравия Бърнард, за да го помоли най-любезно да го придружи до града. Предполагах, че смята да наеме кола, макар че нямах ни най-малка представа коя агенция за автомобили под наем би могла да работи по това време на денонощието. Но Ерик изглеждаше уверен, че ще изпълни задачата си без усложнения. Опитах се да пропъдя всички съмнения от главата си. Буба се съгласи да прескочи още веднъж стената на имението, за да си намери укритие за през деня. Ерик каза, че единствено пълнолунието е спасило живота на Буба, и аз си наложих да му повярвам. Вампирът на портата, макар и отличен професионалист, не можеше да огрее навсякъде.

От мен се искаше да се правя на тежко ранена до изгрева на слънцето, когато вампирите щяха да се оттеглят в ковчезите си, и после някак си да измъкна Бил от конюшнята и да го скрия в багажника на колата, осигурена от Ерик.

— По-лош план от този не съм чувал — каза Ерик.

— Може и така да е, но с друг не разполагаме.

— Ще се справиш страхотно, мис Суки — окуражи ме Буба.

Положително отношение, точно от това се нуждаех.

— Благодаря ти, Буба — признателно отвърнах аз. Усещах прилив на енергия от кръвта на Ерик. Имах чувството, че очите ми хвърлят искри, а косата ми се развява около главата ми като наелектризиран ореол.