Клубът на мъртвите

— След като си успял да се прехвърлиш през стената и да влезеш в къщата, без да те заловят, искам от теб да претърсиш имението. Смятаме, че Бил е някъде тук. Държат го в плен. Не се опитвай да го освобождаваш. Това е заповед. Когато го откриеш, върни се тук и ни кажи. Ако те видят, не бягай. Просто не им казвай нищо. Нищичко. Не споменавай нищо нито за мен, нито за Суки, нито за Бил. Можеш да кажеш единствено: „Здравей, казвам се Буба“.

— Здравей, казвам се Буба.

— Точно така.

— Здравей, казвам се Буба.

— Да. Достатъчно. Сега тръгвай, но бъди тих и невидим.

Буба ни се усмихна.

— Да, мистър Ерик. Но после трябва да си потърся храна. Зверски съм гладен.

— Добре, Буба. Сега отивай да търсиш Бил.

Буба се преметна през прозореца, който се намираше на втория етаж. Чудех се как точно ще се приземи, но щом бе успял да влезе, трябваше да може и да излезе.

— Суки — прошепна Ерик в ухото ми. — Можем да проведем дълъг спор по въпроса дали да приемеш от моята кръв и аз съм наясно с всичките ти доводи. Но работата е там, че скоро ще съмне. Не знам дали ще ти позволят да останеш тук през деня, или не. Трябва да ти намеря подслон, тук или някъде другаде. Искам да си силна и способна да се защитаваш или поне да си в състояние да се движиш бързо.

— Знам, че Бил е тук — казах аз след кратка пауза за размисъл. — Няма значение какви ги вършихме с теб допреди малко — и не довършихме, благодарение на Буба, — но аз трябва да намеря Бил. Най-удачното време да го измъкна оттук е денем, когато всички вие спите. Той може ли изобщо да се движи през деня?

— Ако знае, че се намира в огромна опасност, би могъл, но ще залита — замислено отвърна Ерик. — Сега съм още по-убеден, че трябва да ти дам от кръвта си, защото ти е нужна сила. Той трябва да е идеално покрит от глава до пети. Вземи покривката от това легло; изглежда плътна. Как ще го измъкнеш оттук?

— С твоя помощ — отвърнах. — След като свършим тази работа с кръвта, трябва да ми намериш кола. И то кола с много голям багажник, например „Линкълн“ или „Кадилак“. Ще се наложи да спиш някъде другаде. Едва ли ще искаш да си тук, когато се събудят и открият, че затворникът им е изчезнал — все още лежахме под завивките, а ръката на Ерик кротко почиваше върху корема ми, но атмосферата бе коренно променена.

— Суки, къде ще го заведеш?

— Някъде под земята — неуверено отвърнах аз. — Ей, може да отидем в подземния паркинг на Алсид! По-добре там, отколкото навън, на открито.

Ерик седна в леглото и се облегна на таблата. Копринените му боксерки бяха тъмносини. Той разтвори крака и цепката им зейна пред погледа ми. Боже мили! Наложи се да стисна очи. Ерик се засмя.

— Надигни се и се облегни на гърдите ми, Суки. Така ще ти бъде по-удобно.

Той внимателно ме придърпа към себе си, помогна ми да се облегна на гърдите му и обви ръце около мен. Все едно си почивах върху твърда и хладна възглавница. Дясната му ръка изчезна и аз чух тихо хрусване. После китката му се появи пред лицето ми с две дупчици в кожата, от които течеше кръв.

— Това ще те излекува от всичко — каза Ерик.

Поколебах се, после се присмях на себе си за глупавото си колебание. Знаех, че колкото по-голямо количество от кръвта му имам в себе си, толкова по-добре ще ме познава той. Знаех, че това щеше да му даде някаква власт над мен, но Ерик бе много стар вампир и така щях да се сдобия с голяма сила. Щях да се излекувам и да се почувствам прекрасно. Щях да стана по-привлекателна. Именно затова вампирите биваха преследвани от Източващите — хора, които се обединяваха в екипи, залавяха вампири, оковаваха ги със сребърни вериги и източваха кръвта им в шишенца, за да я продават скъпо на черния пазар. Миналата година едно такова шишенце струваше двеста долара; един бог знае каква би била цената за кръвта на стар вампир като Ерик, но Източващият трудно би доказал потеклото на стоката си. Източването бе не само изключително опасно занимание, но и изключително незаконно.

Ерик ми правеше страхотен подарък.

Слава богу, мъжко момиче съм и никога не съм била гнуслива. Долепих устни до малките дупчици и започнах да смуча.

Ерик изстена и аз веднага разбрах, че отново изпитва удоволствие от тази физическа близост с мен. Започна да шава от възбуда, но аз не можех да направя нищо; лявата му ръка ме държеше плътно приклещена към него, а дясната, в крайна сметка, ме хранеше. Трудно ми беше да не изпитвам отвращение към цялата тази процедура, но Ерик определено изпитваше удоволствие, а след като с всяка глътка и аз самата се чувствах все по-добре, явно не правех нищо лошо. Опитвах се да не мисля, опитвах се да не се движа заедно с него. Спомних си как пиех от кръвта на Бил и как реагираше Бил, когато го правех.

Ерик ме притисна още по-здраво към себе си, после изстена и тялото му внезапно се отпусна. Усетих влага по гърба си и поех една последна, дълга глътка. Ерик отново изстена — мощен, гърлен звук — и устните му се плъзнаха по шията ми.