Книга за Балтиморови

— Марки, през 1985 година, когато компанията беше продадена, баща ти не последва съветите на Соул. Пропусна възможността да спечели страшно много пари.

Дълго време бях смятал, че стената между Монтклеърови и Балтиморови е резултат от превратностите на времето. Оказа се, че тя е била издигната едва ли не за една нощ.

35

Съгласно стратегията, разработена от баща ми и от чичо Соул, „Голдман и Сие“ била продадена през октомври 1985 година на „Хейендрас Инкорпорейтид“, голяма компания от щата Ню Йорк.

В деня преди продажбата баща ми, чичо Соул, дядо и баба отишли в Съфърн, където било седалището на компанията. Баща ми, дядо и баба пристигнали заедно с кола от Ню Джърси, а чичо Соул взел самолет от летище „Ла Гуардия“, а после кола под наем.

Наели три стаи в хотел „Холидей Ин“ и прекарали целия ден в конферентната зала, предоставена на тяхно разположение, където чели и препрочитали договорите, за да се убедят, че всичко е така, както било уговорено. Когато приключили, вече отдавна се било стъмнило и дядо предложил да отидат на вечеря в един ресторант, недалеч оттам. На масата той погледнал двамата си сина, стиснал ръката на всеки от тях и им казал:

— Помните ли как тримата седяхме на същото това място и мечтаехме как ще ръководим предприятието?

— Дори ни позволяваше да пушим — обадил се шеговито баща ми.

— Е, моите момчета, моментът настъпи. Отдавна го чакам. За пръв път заедно решаваме съдбата на „Голдман и Сие“.

— За пръв и последен път — поправил го чичо Соул.

— Може би, но така или иначе, това се случи. Затова нека не бъдем тъжни тази вечер: нека чукнем чаши! За момента, който ни събра!

Вдигнали чаши и се чукнали. После дядо запитал:

— Соул, сигурен ли си, че идеята беше добра?

— Продажбата на „Хейендрас“ ли? Да, това е най-доброто решение. Цената не е кой знае колко висока, но алтернативата беше фалит. А освен това „Хейендрас“ ще се разраства, те разполагат с потенциал и ще съумеят да развият предприятието. Досегашните служители ще запазят местата си. Нали това беше твоето желание?

— Да, точно така, Соул. Не искам никой да остане без работа.

— Изчислих, че след като се платят данъците, ще ви останат два милиона долара — уточнил чичо Соул.

— Зная — отвърнал дядо. — По този повод ние с майка ти и брат ти обсъдихме положението и стигнахме до единодушното решение, че тази компания принадлежи на нас четиримата. Основах я с надеждата един ден двамата ми сина да поемат управлението. Това стана тази вечер. Осъществихте желанието ми и аз съм ви безкрайно признателен. Парите от продажбата ще бъдат разделени на три равни дяла. Една трета за майка ви и мен и по една трета за всеки от вас.

Настъпило мълчание.

— Не съм съгласен — обадил се накрая чичо Соул, развълнуван, че отново е приет сред своите. — Отказвам се от моя дял, не го заслужавам.

— Как може да твърдиш подобно нещо? — зачудил се дядо.

— Тате, след всичко, което се случи, аз…

— Нека забравим всичко, съгласен ли си?

— Остави миналото зад гърба си, Соул — подкрепил го баща ми. — Благодарение на теб днес нашите служители, включително аз, няма да бъдем безработни, а тате ще може спокойно да се оттегли.

— Вярно е, Соул. Благодарение на твоята помощ майка ти и аз ще се радваме на южното слънце, може би във Флорида. Това, което винаги сме мечтали.

— Аз ще се преместя в Монтклеър, за да бъда по-близо до новите офиси — добавил баща ми. — Открихме чудесна къща, която ще мога да купя с част от моя дял. Къщата е красива, намира се в прекрасен квартал, точно каквато винаги съм искал.

Дядо хванал баба за ръка, усмихнал се на двамата си сина и извадил от чантата папката с нотариалните документи.

— Ще изготвя актове, които да удостоверят съвместната собственост на трима ни — казал той. — Сумата от продажбата на фирмата ще бъде разделена на три равни дяла, всеки от по 666 666,66 долара. Повече от половин милион долара.

Призори на следващата сутрин баба, дядо и баща ми били събудени по телефона от чичо Соул, който ги помолил да се съберат час по-скоро в трапезарията за закуска. Искал да говори с тях по спешност.

— Тази нощ разговарях с един приятел — започнал възбудено той между две глътки кафе. — Търговски посредник на Уолстрийт. Според него „Хейендрас“ е все още малко известна компания, но нейните перспективи за развитие са по-големи, отколкото съм предполагал. Твърди още, че има вероятност тя още тази година да излезе на борсата. Давате ли си сметка какво означава това?

— Не съм сигурна, че съм наясно — отвърнала предпазливо баба.

— Това означава, че ако „Хейендрас“ излезе на борсата, стойността на предприятието ще хвръкне нагоре. Непременно! Когато едно предприятие излиза на борсата, тежестта му се увеличава многократно. Дълго мислих и смятам, че бихме могли да договорим продажбата на „Голдман и Сие“ в дялове акции, а не в пари в брой.

— И каква е разликата? — запитал дядо.