Книга за Балтиморови

— Разликата е в това, че в деня, когато „Хейендрас“ излезе на борсата, стойността на акциите ще се покачи, а това ще увеличи дела ни. Нашите 600 000 долара могат да се умножат. Ето вижте, предложил съм промяна в договора. Какво мислите по въпроса?

Раздал на всички по един проект на договора, но дядо се намръщил:

— Соул, ти искаш в замяна на „Голдман и Сие“ да получа не пари, а хартийки? Тоест ще притежавам акции от компания, за която не знам нищо?

— Точно така. Ще ти дам пример. Нека си представим, че днес „Хейендрас“ струва 1000 долара. Да речем, че притежаваш 1 % и делът ти възлиза на 10 долара. Ако „Хейендрас“ обаче излезе на борсата и всички решат да инвестират в тази фирма, стойността ѝ ще се увеличи главоломно — например ще достигне 10 000 долара. Твоят дял вече ще струва 100 долара! Така парите ни ще се умножат многократно!

— Знаем как функционира борсата — обадила се баба. — Според мен дядо ти иска да знае с какво ще пазаруваме и ще си плащаме тока. С виртуални пари сметки не се покриват. А освен това, ако „Хейендрас“ изобщо не излезе на борсата или ако никой не инвестира в нея, акциите ще се сринат и парите ни ще се изпарят.

— Действително съществува известен риск…

— Не, не — решително заявила баба. — Трябват ни пари в брой. Аз и баща ти не можем да се изложим на опасността да загубим всичко. Така поставяме на карта цялото си бъдеще като пенсионери.

— Но моят приятел твърди, че това е инвестицията на века! — настоял Соул.

— Отговорът ми е „не“ — отрязал дядо.

— Ами ти? — обърнал се чичо Соул към баща ми.

— И аз предпочитам парите в брой. Нямам особено доверие в магията на борсата. Рискът е прекалено голям. Освен това имам намерение да купя къщата в Монтклеър…

Дядо видял разочарованието в очите на чичо Соул.

— Чуй ме, Соул — казал му той, — ако ти наистина вярваш в тези борсови спекулации, нищо не ти пречи да поискаш твоят дял да бъде в акции.

Чичо Соул постъпил точно така. Една година по-късно „Хейендрас“ предизвикала фурор на борсата. По думите на мама, за един ден стойността на акциите нараснала петнайсет пъти. Само за няколко часа 666 666,66 долара се превърнали в 9 999 999,99 долара. Така чичо Соул придобил десет милиона долара, като няколко месеца по-късно продал своите акции. Същата година купил къщата в „Оук Парк“.

Баща ми видял разкошната къща и се уверил в благата, придобити благодарение на борсата. Окончателно се убедил да инвестира, когато в началото на 1988 година чрез вътрешна информация Доминик Пернел, генерален директор на „Хейендрас“, потвърдил стабилността на предприятието и приканил служителите да купят акции. Баща ми събрал остатъка от парите, получени при продажбата на „Голдман и Сие“, и накарал дядо да направи същото.

— Сега е моментът и ние да купим акции на „Хейендрас“! — настоял той по телефона.

— Сигурен ли си?

— Тате, нали видя как Соул спечели милиони! Милиони долари!

— Трябваше да послушаме брат ти, когато продавахме предприятието.

— И сега не е късно, тате!

Баща ми събрал 700 000 долара: всички свои спестявания и спестяванията на дядо. Парите им за черни дни. Превърнал ги в акции на „Хейендрас“, които според изчисленията му трябвало скоро да им донесат милиони. Седмица по-късно му се обадил чичо Соул.

— Говорих с тате и той ми съобщи, че си инвестирал неговите пари?

— Спокойно, Соул! Просто също като тебе направих вложение. За него и за мен. Какъв е проблемът?

— И какви акции си купил?

— На „Хейендрас“, естествено.

— Какво? И колко вложи?

— Това не те засяга.

— Кажи ми колко? Трябва да знам!

— 700 000 долара.

— Какво? Да не си се побъркал? Та това са почти всичките ви пари!

— Е, и какво?

— Как какво? Даваш ли си сметка, че поемаш огромен риск!

— Какво толкова, Соул? Когато продавахме предприятието, ти ни посъветва да вземем нашия дял в акции. Направихме го сега. Не виждам разликата.

— Тогава беше друго. Ако нещата тръгнат зле, тате ще загуби всичко. С какво ще живее?

— Не се тревожи, Соул. Остави ме поне веднъж аз да решавам.

На другия ден след този разговор, за огромна изненада на баща ми, чичо Соул се появил в неговия кабинет в „Хейендрас“.

— Соул, какво правиш тук?

— Трябва да поговорим.

— Защо не ми се обади по телефона?

— Това, което имам да ти казвам, не е за телефон, прекалено е опасно.

— Какво имаш да ми казваш?

— Ела, нека се поразходим.

Двамата излезли в парка до сградата и се усамотили.

— Предприятието отива на зле — казал чичо Соул на баща ми.

— Как може да говориш такива неща? Аз съм запознат с икономическото състояние на „Хейендрас“ и то, представи си, е отлично. Генералният директор Доминик Пернел го обяви публично и ни прикани да купуваме акции. Освен това курсът на акциите се покачва.

— Естествено, че ще се покачва, нали всички служители се втурнаха да купуват.

— Соул, в какво се опитваш да ме убедиш?

— Продай акциите.

— Какво? За нищо на света.

— Слушай ме внимателно: зная какво говоря. „Хейендрас“ е в тежко състояние, цифрите са много тревожни. Пернел не би трябвало да ви приканва да купувате. Трябва час по-скоро да се отървеш от акциите.