Книга за Балтиморови

— Какви ги говориш, Соул? Не вярвам на нито една твоя дума.

— Смяташ ли, че ще дойда чак от Балтимор, ако положението не беше толкова сериозно?

— Яд те е, защото ти продаде твоите акции и вече не можеш да купуваш. Нали така? Искаш аз да продавам, за да можеш ти да купиш?

— Не, искам да ги продадеш, за да се отървеш от тях.

— Соул, защо не ме оставиш на мира? Ти спаси предприятието на баща ни, осигури старините му, осигури работните места на всички негови служители и той те обожава, ти си син за чудо и приказ! Бездруго открай време си любимецът на тате. И на всичко отгоре удари джакпота.

— Та нали навремето ви убеждавах и вие да вземете дела си в акции!

— Не ти ли стига адвокатската кариера, голямата къща и тежкарските коли? Какво повече искаш? Генералният директор ни предложи да купуваме акции и всички купиха! Всички служители без изключение! Какъв ти е проблемът? Май никак не ти е приятно, че и аз мога да спечеля малко пари?

— Какви ги говориш? Защо не искаш да ме чуеш?

— Винаги си гледал да ме унижиш. Особено пред тате.

Когато бяхме малки и седяхме на пейката, той разговаряше само с теб! Соул това, Соул онова!

— Това са глупости.

— Трябваше да се скарате, за да види той, че и аз все пак струвам нещо. А дори и след като престанахте да си говорите, продължи да ми дава да разбера, че предприятието е щяло да бъде по-добре ръководено, ако ти беше начело…

— Натан, говориш глупости. Дошъл съм да ти кажа, че състоянието на „Хейендрас“ е тежко, оборотът спада застрашително и когато това стане известно, акциите му ще рухнат.

Баща ми млъкнал стъписан.

— Откъде знаеш това? — запитал той.

— Зная го. Моля те да ми повярваш. Зная го от сигурен източник, който нямам право да ти съобщя. Продай всичко, но не казвай на никого. На никого, чуваш ли? Като ти съобщавам това, върша сериозно престъпление. Ако някой научи, че съм те предупредил, ще си имам големи неприятности, а и вие с тате. Продажбата на цял пакет акции в този момент бездруго може да събуди подозрения. Трябва да го направиш на няколко транша. И побързай!

Баща ми отказал да го послуша. Мисля си, че най-вероятно е бил заслепен от живота, който брат му водел в Балтимор, и е искал да получи и той своя дял. Разбрах, че чичо Соул направил всичко по силите си да ги предпази от грешната стъпка. Отишъл дори във Флорида, за да накара дядо да убеди сина си да продаде акциите.

Дядо веднага се обадил на баща ми:

— Натан, брат ти дойде да разговаря с мен. Той твърди, че на всяка цена трябва да продадеш нашите акции. Може би трябва да го послушаш…

— Не, тате, моля те, поне веднъж ми имай доверие!

— Твърди, че ще ни помогне да направим по-изгодни вложения. Вложения, които ще ни донесат печалба. Да ти кажа откровено, малко съм разтревожен…

— Той нека не се бърка в онова, което не му е работа! Защо не ми се довериш? Все пак и аз мога да направя нещо свястно!

Смятам, че баща ми е постъпил така от гордост. След като вече е бил взел решение, не е искал да отстъпи. Никой не би могъл да каже дали дотам е бил убеден в правотата си, или просто е решил да се опълчи на брат си. Дядо не настоял повече — без съмнение, за да не го засегне.

Докато слушах разказа на мама в колата, се сетих за една случка от моето детство. Тогава бях седемгодишен. Изтичах от хола в кухнята и се провикнах: „Мамо, мамо, дават чичо Соул по телевизията!“. Това бе първият му процес, който го направи известен и постави началото на неговата слава на адвокат. На екрана редом с него стоеше клиентът му Доминик Пернел. Помня как няколко седмици след това разправях наляво и надясно, че във вестниците пише за моя чичо и за шефа на баща ми. Онова, което тогава не знаех, бе, че Доминик Пернел е бил арестуван от SEC[7] заради фалшифицирани финансови документи на „Хейендрас“, с което целял да убеди своите служители, че счетоводният баланс на предприятието е чудесен, като след това им продал своите акции за милиони долари. Бил осъден от Нюйоркския съд на четирийсет и три години затвор. През дните, последвали неговия арест, акциите на „Хейендрас“ се сринали и стойността им намаляла петнайсет пъти. Компанията била изкупена за жълти стотинки от голям германски концерн, който все още съществува. В резултат на това вложените от баща ми и дядо ми 700 000 долара се превърнали в 46 666,66 долара.

Балтиморови се превърнали в непрестанен упрек към баща ми. Тяхната къща, колите им, вилата в Хемптънс, почивките им в Уислър, вечерите по случай Деня на благодарността, апартаментът в „Буенависта“, частната охрана в „Оук Парк“, която ни смяташе за натрапници — всичко това непрестанно му напомняло, че се е провалил тъкмо там, където брат му пожънал успех.

*  *  *

През онзи юнски ден след разговора с майка ми веднага се обадих по телефона на чичо Соул. Стори ми се, че се зарадва, когато ме чу.

— Обядвах заедно с мама — казах му аз. — Тя ми разказа историята за покупката на компанията от „Хейендрас“ и как тате е изгубил всичките си спестявания и спестяванията на дядо.