Книга за Балтиморови

Леля Анита излязла по-рано от болницата, за да приготви празнична вечеря за себе си и за своя съпруг. Следобед отишла до супермаркета в „Оук Парк“, за да направи някои покупки. Използвала случая и се отбила в аптеката.

Главният фармацевт, с когото добре се познавали, я обслужил и поискал от нея рецептата, която отдавна чакал.

— Каква рецепта? — учудила се тя.

— Рецептата за талацен — отвърнал аптекарят. — Тази есен синът ви купи няколко опаковки.

— Синът ми ли? Хилел?

— Да, Хилел. Понеже добре ви познавам, се съгласих да му ги дам без рецепта. Просто като услуга. По принцип никога не постъпвам така. Нужна ми е рецептата, доктор Голдман.

Тя усетила как ѝ прималява. Обещала да донесе рецептата още същия ден и веднага се прибрала у дома. Повдигало ѝ се, имала чувството, че това е някакъв кошмар. Дали Хилел бе купил талацена по молба на Уди? Или му го бе дал без негово знание?

Телефонът иззвънял. Вдигнала слушалката. Обаждали се от банката по повод изплащането на ипотеката за къщата в „Оук Парк“. Анита отвърнала, че трябва да има някаква грешка: ипотеката отдавна била изплатена. Служителят на банката обаче казал: „Госпожо Голдман, през август сключихте нова ипотека. Съпругът ви ми донесе подписани от вас документи. Къщата ви е ипотекирана за шест милиона долара“.

Оказало се, че чичо Соул е финансирал стадиона, като е взел заем от шест милиона долара. Къщата в „Оук Парк“ била пожертвана, за да заздрави той нараненото си его.

Леля Анита изпаднала в паника. Преровила кабинета на своя съпруг и личните му вещи. В спортната чанта, с която ходел на тенис, открила счетоводни документи, които никога преди не била виждала.

Веднага се обадила на чичо Соул. Двамата се скарали жестоко по телефона. Тя му заявила, че не може повече да го понася и че го напуска. Взела със себе си счетоводните документи, качила се в колата и потеглила без посока. Накрая се обадила на Патрик Невил с молба да ѝ помогне. Той разбрал колко е отчаяна и затова я поканил да отиде при него в Ню Йорк.

Патрик бил планирал интимна вечеря с млада жена, с която работел и която отдавна харесвал. Наложило се да отмени срещата. Когато леля Анита видяла бутилката шампанско на масата, съжалила, че го е обезпокоила вечерта на Свети Валентин. Той обаче настоял тя да остане. Казал ѝ: „Никъде няма да ходите. Виждам колко сте разстроена. Кажете ми какво се е случило“.

Тя му разказала всичко: за талацена и за ипотеката. Ако Хилел наистина бил дал допинг на Уди без негово знание, според нея Патрик трябвало да се застъпи за Уди пред университетските власти. Надявала се той да бъде оправдан и да спаси кариерата си. Искала също така Патрик да намери начин да развали договора, който обвързвал Соул с университета, да върне остатъка от парите и по този начин да спаси къщата им.

После му показала документите, които носела със себе си. Патрик внимателно ги прегледал: те ужасно напомняли фалшифицирани счетоводни отчети.

— Изглежда, Соул отклонява средства от една сметка на адвокатската кантора и прикрива това, като подправя фактурите на своите клиенти.

— Но защо би направил подобно нещо?

— За да покрива голям заем, който не е в състояние да изплаща.

След това Патрик предложил на Анита да вечерят заедно. Казал ѝ, че може да остане колкото намери за добре. Тъкмо в този момент иззвънял телефонът. Обаждал се портиерът. Долу бил Уди, който искал да се види с него. Патрик помолил Анита да се скрие в една от спалните. Уди влязъл в апартамента.

Продължението беше известно.

Патрик млъкна и аз дълго време стоях онемял и напълно зашеметен. Изненадите за мен обаче не бяха свършили, защото след това Патрик сподели, че разговарял с Хилел за талацена. Отишъл при него в Медисън и го принудил да признае всичко.

Хилел обяснил, че вечерта на 14 февруари двамата с Уди жестоко се скарали. Уди открил опаковките от талацена, скрити в дрешника. Хилел дори не сметнал за нужно да се отърве от тях.

— Значи, си дал допинг на Уди без негово знание? — отчаяно запитал Патрик.

— Исках да го изгонят от отбора. Проучих кои препарати са забранени и реших, че талаценът е най-лесно достъпен. Оставаше ми само да смеся хапчетата с хранителните добавки, които Уди редовно пиеше.

— Но защо си направил подобно нещо?

— Измъчваше ме завист.

— Завиждал си на Уди?