Книга за Балтиморови

Разказът на Александра ме потресе. До този момент бях убеден, че Уди и Хилел са се доверили само на нея и нарочно са скрили от мен намерението си. Убеден бях, че споделяйки го само с нея, съзнателно са ме отстранили от бандата на Голдманови. Оказваше се, че те са искали да ми кажат всичко, но Александра ги е възпряла.

— Защо — запитах я аз, — защо ги убеди да не ми казват нищо? Щях да им попреча да избягат, щях да ги спася!

— Изобщо нямаше да им попречиш, Марки. Нито ти, нито който и да било друг би могъл да ги накара да се откажат. Прочетох го в очите им и заради това ги помолих да не ти разкриват намерението си. Ти самият щеше да заминеш с тях, Маркъс. Сигурна съм. В никакъв случай нямаше да изоставиш бандата на Голдманови. Щеше да ги последваш, да се окажеш издирван от полицията и накрая да загинеш. Също като тях. Помолих ги да не ти казват, за да не споделиш тяхната участ. Сигурна бях, че ще тръгнеш с тях, Марки. Не бих могла да понеса това. Исках да те спася. И все пак те загубих.

Двамата мълчахме известно време. После аз промълвих:

— Какво толкова страшно е извършил Хилел, за да тръгне заедно с Уди? Защо е смятал, че му дължи подобно изкупление?

— Нямам представа. За това би трябвало да питаш баща ми.

— Баща ти ли?

— Той не е такъв, за какъвто го мислиш. И имам усещането, че знае много неща, макар че така и не пожела да ги сподели с мен.

— Баща ти се вмъкна в моето семейство. Като се опитваше по всякакъв начин да смае Уди и Хилел, подложи на унижение чичо ми.

— Много грешиш, ако мислиш, че целта в живота на баща ми е била да смайва Уди и Хилел.

— Ами ферарито? Ами пътуванията? Ами уикендите в Ню Йорк? — възразих аз.

— Правеше го по моя молба — отвърна Александра. — Вярно е, че той много обичаше Уди и Хилел. И кой не би ги обичал? Но направи всичко това за тях, за да предпази нас двамата. За да ни даде възможност спокойно да изживеем нашата връзка. Знаеше, че щом им предостави своята кола, те ще заминат да се забавляват и няма да се занимават нито с теб, нито с мен. Затова ги водеше на мачовете на „Джайънтс“, затова ги канеше в Ню Йорк. Ти толкова държеше твоите братовчеди да не научат за нас… Баща ми, Маркъс, направи всичко по силите си, за да запази твоята тайна. Той никога не се е състезавал със Соул. Твоят чичо се състезаваше със самия себе си. Единствената грижа на баща ми беше да държи братовчедите ти далеч от нас. Всъщност това бе твоето желание.

Слушах я напълно слисан.

А тя продължи:

— Напуснах Кевин преди две седмици. Заради теб, Маркъс. Дойде тук, без да ме предупреди. Искал да ме изненада. Когато почука на вратата на стаята ми, отначало помислих, че си ти. Не знам защо. Толкова бях разочарована, когато го видях през шпионката. Разбрах, че трябва да бъда честна с него и да скъсаме. Заслужава да намери жена, която да го обича истински. Що се отнася до мен, Маркъс, вече нямам сили да те чакам. Ти си страхотен, с теб преживях най-прекрасните си години и благодарение на теб съм това, което съм. Докато предъвкваш миналото обаче, не си даваш сметка за нещо, което аз винаги съм знаела.

И какво е то?

— Голдманови от Монтклеър бяха по-добрите.

На другия ден след разговора с Александра взех първия самолет за Ню Йорк. На всяка цена трябваше да поговоря с Патрик Невил.

Когато пристигнах пред дома му, той вече беше тръгнал за работа. Портиерът ми разреши да го изчакам и аз прекарах деня на дивана в хола на сградата, като излязох само, за да похапна и да отида до тоалетната. Беше шест часа, когато Патрик най-после се прибра. Станах. Той ме гледа известно време, после се усмихна приветливо и каза: „Да знаеш само от колко време те чакам“.

Покани ме в апартамента си и ми направи кафе. Двамата седнахме в кухнята. Чувствах се странно на това място: идвах тук за пръв път след смъртта на леля Анита.

— Патрик, трябва да ви се извиня.

— За какво?

— За сцената, която ви направих след погребението на леля ми.

— О, това отдавна е забравено, Маркъс. Трябва да знаеш преди всичко, че не съм имал връзка с твоята леля.

— Тогава какво се е случило вечерта, когато тя е била у вас? И защо е била у вас?

— Тя току-що беше напуснала чичо ти.

— Това ми е известно.

— Но не ти е известно защо го бе направила. През онази вечер дойде при мен, за да ме помоли за помощ. Искаше да помогна на Уди и на Хилел.

— На Уди и на Хилел ли?

— Няколко месеца преди това Уди бе отстранен от отбора по футбол на Медисън.

— Да, спомням си.

— Официалната версия бе, че не може повече да играе заради скъсани сухожилия. Чичо ти и леля ти незабавно отидоха в Медисън. Уди не искаше да им каже истината, но те я чуха от мен. Казах им, че по време на антидопинговия контрол в пробата на Уди е открит талацен. Леля ти дойде при мен в Ню Йорк на 14 февруари 2002 година, защото бе направила две разкрития и те страшно я бяха разстроили.

Така десет години след събитията Патрик ми описа какво се бе случило в деня на Свети Валентин.