Книга за Балтиморови

Тя вече не работеше на бензиностанцията. Завари на нейно място непознато момиче. Върна се в квартала ѝ и видя, че пикапът на Люк е паркиран отпред. Значи, той си беше у дома. Остана в колата и зачака. Макар да прекара там цялата нощ, така и не можа да зърне Колийн.

На разсъмване Люк излезе от къщата. Носеше пътна чанта. Качи се на пикапа и потегли. Уди го последва до офисите на транспортната компания, където работеше. Един час по-късно го видя как подкара своя тежкотоварен камион. Сега Уди можеше да бъде спокоен поне през следващите двайсет и четири часа.

Върна се обратно пред къщата на Колийн. Почука на вратата, но никой не отговори. Почука отново, опита се да надзърне през прозорците. Изглежда, къщата беше празна. Ненадейно зад гърба си дочу глас, който го накара да подскочи:

— Няма я у дома.

Обърна се и видя съседката.

— Какво обичате, госпожо?

— Нали търсите Колийн?

— Да, госпожо.

— Няма я у дома.

— Знаете ли къде е?

— В болницата е, моето момче — тъжно отвърна съседката.

Уди веднага се отправи към болницата в Медисън. Откри Колийн на легло, с подпухнало лице и гипсова яка. Явно бе понесла жесток побой. Щом го видя, очите ѝ грейнаха.

— Уди!

— Шшт… Лежи си спокойно.

Понечи да я прегърне, да я докосне, но се побоя да не ѝ причини болка.

— Вече съм тук.

— Прости ми, че те накарах да си отидеш. Имам нужда от теб.

— Изобщо не съм си отишъл. Вече съм тук.

Уди беше наясно, че ако не стори нищо, накрая Люк ще я убие. Ала как би могъл да я защити? Запита Хилел, а той се обърна за съвет към чичо Соул и към Патрик Невил. През главата на Уди минаваха безумни идеи: да компрометира Люк, като скришом остави в колата му оръжие или марихуана и след това се обади на федералната полиция. Ала в такъв случай всички следи биха водили към самия него. Хилел знаеше, че за да бъде хванат натясно, Люк трябва да бъде заловен извън юрисдикцията на неговия баща.

*  *  *

Медисън, Кънектикът

1 юли 2001 г.

Колийн напусна дома си в ранния следобед. Сложи набързо приготвения куфар в багажника и потегли. Когато се завърна час по-късно, Люк откри върху кухненската маса оставената от нея бележка.

Заминавам. Искам развод.

Ако имаш готовност да го обсъдим спокойно,

може да ме намериш в мотел „Дейс Ин “ на шосе 38.

Люк направо побесня. Искала да обсъжда, моля ви се? Ще ѝ даде да разбере. Ще ѝ избие тези бръмбари от главата. Скочи в колата и потегли като луд към мотела. Веднага забеляза колата ѝ, паркирана пред една от стаите. Втурна се натам и заблъска по вратата.

— Колийн! Отвори!

Тя усети как стомахът ѝ се свива.

— Ще отворя, ако се успокоиш.

— Отваряй веднага!

— Няма да отворя, Люк.

Той заудря по вратата с все сили. Колийн неволно изпищя.

Хилел и Уди се намираха в съседната стая. Хилел вдигна телефона и се свърза с полицията. Отвърна му дежурният. „Тук някакъв мъж бие жена си — съобщи Хилел. — Струва ми се, че ще я убие.“

Люк все още беше навън. Блъскаше с юмруци и риташе вратата. Хилел затвори, погледна часовника си, изчака една минута, сетне даде знак на Уди, който позвъни в стаята на Колийн. Тя вдигна.

— Колийн, готова ли си?

— Да.

— Всичко ще бъде наред…

— Зная.

— Ти си смело момиче.

— Правя го заради нас.

— Обичам те.

— И аз те обичам.

— Хайде, действай.

Тя остави слушалката. Пое си дълбоко дъх и отиде да отвори вратата. Люк се нахвърли върху нея и я обсипа с удари. Писъците стигаха чак до паркинга. Уди излезе от стаята, извади от джоба си нож и проби задната гума на пикапа на Люк. После тичешком се прибра със свито сърце.

В съседната стая побоят продължаваше, а не се чуваше никаква полицейска сирена.

— Спри! — молеше Колийн, свита на топка върху пода, за да се предпази от ритниците. Люк реши, че си е получила заслуженото, и я вдигна за косите. Извлече я навън и насила я качи в пикапа. Разтревожени от виковете, клиентите на мотела бяха наизлезли от стаите, но не смееха да се намесят.

Най-сетне в далечината се дочуха сирени. Двете полицейски коли пристигнаха тъкмо в момента, когато Люк с пълна скорост напускаше паркинга. Със спуканата гума не можа да стигне далеч. Минути след това беше арестуван.

Мотелът беше извън границата на щата Ню Йорк, затова Люк щеше да остане в ареста до насрочването на делото за насилие и отвличане.

*  *  *

Колийн временно бе приютена от Голдманови в Балтимор. За нея това бе начало на нов живот. През август тя дойде с мен, Уди и Хилел във Флорида. Баба се нуждаеше от помощ при подреждането на нещата на покойния ми дядо.

Не беше необходимо и четиримата да се занимаваме с документите и книгите на дядо ми. Затова оставихме Уди и Колийн да прекарат известно време заедно. Те наеха кола и заминаха към Флорида Кийс.

Двамата с Хилел се разправяхме цяла седмица с дядовите книжа.

Бяхме се уговорили аз да подредя архива, а Хилел — официалните документи. Открих в едно чекмедже завещанието на дядо и го подадох на Хилел, без дори да го прочета.

Хилел внимателно го прегледа. После внезапно посърна.