Книга за Балтиморови

— Бих могъл да ти стана такъв — предложи спонтанно Патрик. — Отдавна имам желание да се занимавам с това.

— Съгласен съм — зарадва се Уди. — Ще се заемете ли?

— Разбира се.

— Тогава ви оставям да преговаряте с моя мениджър — обърна се усмихналият Уди към представителя на „Пейтриътс“.

— Успех, младежо — стисна му ръката той. — Остава само да спечелиш първенството. Ще се видим в НФЛ.

Същата вечер, за разлика от друг път, Хилел и Уди не отпразнуваха победата заедно с останалите играчи. Затвориха се в стаята заедно с Патрик, взел присърце ролята на мениджър, за да обсъдят открилите се пред Уди възможности.

— Трябва да се опитаме да подпишем договор преди края на годината — каза Патрик. — Ако спечелиш първенството, пречки няма да има.

— Според вас каква ще бъде първоначалната оферта? — запита Хилел.

— Зависи. Имайте предвид, че преди месец „Пейтриътс“ предложиха седем милиона долара на играч от университетски отбор.

— Седем милиона долара? — възкликна Уди.

— Седем милиона долара — повтори Патрик. — И повярвай ми, моето момче, ти не струваш по-малко. Ако не тази, то непременно следващата година. Изобщо не се притеснявам за твоята кариера.

Патрик си тръгна, но Уди и Хилел не мигнаха цяла нощ. Лежаха с отворени очи, замаяни от стойността на бъдещия договор.

— Какво ще правиш с толкова пари? — обади се по едно време Хилел.

— Ще ги делим на две. Половината за теб, половината за мен.

Хилел се усмихна.

— Защо би постъпил по този начин?

— Защото си ми като брат, а братята делят всичко.

В началото на декември 2001 година, в навечерието на полуфиналите на първенството, Футболната лига подложи „Титаните“ на антидопингов контрол.

Една седмица по-късно след сутрешната тренировка Уди не се появи на лекцията по икономика. Хилел напразно опитваше да се свърже с него по мобилния. После реши да отиде на стадиона, но докато прекосяваше университетското градче, видя черния шевролет на Патрик Невил да спира пред административната сграда. Веднага разбра, че нещо се е случило, и побърза да настигне Патрик.

— Какво става? — запита го той.

— Уди не ти ли е казал?

— Да ми каже какво?

— Хванали са го на антидопинговия контрол.

— Какво?

— Този глупак е вземал допинг.

— Патрик, това е невъзможно!

Хилел последва Патрик в кабинета на ректора. Вътре завари Уди, седнал със съкрушен вид, а срещу него комисарят от Университетската футболна лига.

Когато ги видя да влизат, Уди се надигна от стола и се обърна умолително към Патрик.

— Нищо не разбирам! — възкликна той. — Патрик, кълна ти се, нищо не съм вземал!

— Какво става? — запита Патрик.

Ректорът представи Патрик като мениджър на Уди, а после помоли комисаря да обясни положението.

— Удроу даде положителен резултат за пентазоцин. И двете проби показаха един и същ резултат. Нещата са много сериозни. Пентазоцинът е производен на морфина и е строго забранен от Лигата.

— Не съм вземал допинг! — извика Уди. — Кълна се! Защо бих направил подобно нещо?

— Удроу, престанете с този цирк! — смъмри го комисарят. — Играта ви беше прекалено добра, за да бъде чиста.

— Наскоро имах настинка и лекарят ми предписа витамини. Вземал съм само онова, което ми даде. Защо ще гълтам разни боклуци?

— Защото имате травма.

Настъпи кратко мълчание.

— Кой ви е казал това? — запита Уди.

— Лекарят на отбора. Имате тендинит на ръката. А също така скъсано сухожилие на дясното рамо.

— През пролетта попаднах в сбиване. Полицаи ми нанесоха няколко удара! Но това се случи преди цели осем месеца.

— Спестете ни вашите небивалици, Уди — прекъсна го комисарят.

— Такава е истината! Кълна се!

— Така ли? Значи, не сте се претоварили по време на летните тренировки? Разполагам с доклада на лекаря на отбора, който твърди, че заради постоянни болки ви е направил рентгенова снимка на ръката, върху която ясно се е виждал доста сериозен тендинит, резултат според него от прекомерни усилия.

Уди се почувства притиснат в ъгъла. Очите му се напълниха със сълзи.

— Вярно, лекарят искаше да спра да играя за известно време — призна той. — Но аз усещах, че мога да се справя на терена. Познавам тялото си! Щях да се лекувам след края на първенството. Да не мислите, че ще сглупя и ще взема допинг точно преди полуфиналите?

— Да — отвърна комисарят от Лигата. — Защото сте се чувствали твърде зле, за да минете без обезболяващи. Смятам, че за да можете да играете, сте взели талацен. Всеки знае, че е ефикасно лекарство и че следите от него в кръвта изчезват бързо. Очевидно това ви е било известно и сте си въобразявали, че ако спрете да го вземате достатъчно време преди финала на първенството, няма да можем да ви хванем по време на антидопинговия контрол. Или може би се заблуждавам?

Настъпи продължително мълчание.

— Уди, вземал ли си от този боклук? — запита накрая Патрик.

— Не! Кълна се! Може лекарят да е сбъркал, докато боледувах!

— Лекарят не ти е предписвал талацен, Удроу — възрази комисарят. — Ние направихме проверка. Предписал ти е само витамини.

— Значи, аптекарят се е заблудил, когато е изпълнявал рецептата!

— Достатъчно, Удроу! — сопна се ректорът. — Вие опозорихте нашия университет.