Копнеж

Чувствах езика си като шкурка в пресъхналата уста. Исках да вдигна лице от мократа възглавница, но не откривах в себе си сили да го сторя. Очаквах съня да се завърне при мен, но очите ме боляха прекалено много, за да ги затворя.

Чудех се как би изглеждала моята трансформация, ако се окажеше, че така и не съм се излекувала. Какъв вълк бих била. Гледах към ръцете си и си ги представях като тъмносиви лапи с черни и бели ивици. Чувствах тежестта на козината по раменете си, усещах как гаденето започва да се надига в стомаха ми.

За един самотен ярък момент не усещах нищо друго, освен досега на студения въздух с кожата ми, не чувах нищо, освен дишането на Сам до мен. После обаче другите вълци започнаха да вият отново и останалите ми осезания се завърнаха. Чувствах тялото си като нещо ново и непознато.

Бях на път да се трансформирам.

Вълкът в мен започна да се надига, да притиска стомаха ми, да дращи в плътта ми, да бели кожата, за да излезе на показ.

Желаех го. Мускулите ми горяха и се извиваха.

Болката ме раздра.

Бях изгубила гласа си.

Изгарях.

Скочих от леглото и започнах да изтръсквам старата кожа от себе си.

Сам

Пронизителният писък на Грейс ме събуди. Тялото и до мен сякаш бе достигнало температура от милиард градуса и беше достатъчно близо, за да ме изгори, но твърде далеч, за да я докосна.

— Грейс — прошепнах. — Будна ли си?

Тя се завъртя на една страна, повличайки чаршафите ни след себе си, и изпищя отново. В сумрака можех да видя единствено очертанието на рамото й, така че се протегнах и положих длан върху него. Кожата й беше мокра от пот и потрепваше под дланта ми.

— Грейс, събуди се! Добре ли си? — Сърцето блъскаше толкова шумно в гърдите ми, че бе способно да заглуши думите й, ако ми отговореше нещо.

Но Грейс не отговори. Тялото й се разтърси от силен спазъм и тя се изправи в леглото с див пламък в очите. Това не беше момичето, което познавах.

— Грейс, кажи нещо, говори ми — прошепнах, въпреки че от пазенето на тишина май вече нямаше смисъл, предвид силата на писъка й отпреди малко.

Грейс се взираше в ръцете си с учудено изражение. Положих длан върху челото й. Беше ужасяващо гореща, по-гореща отколкото мислех, че някой би могъл да бъде. Сложих ръце от двете страни на шията й и тя потръпна, сякаш пръстите ми бяха направени от лед.

— Мисля, че си болна — казах. Стомахът ми се беше свил от притеснение. — Имаш треска.

Тя разпери широко пръстите на треперещите си ръце и ги огледа внимателно.

— Сънувах… сънувах, че се трансформирам. Мислех, че съм…

Тя внезапно нададе ужасяващ вой и се присви на една страна, вкопчила ръце в корема си.

Не знаех какво да правя.

— Какво става? — попитах. Не очаквах отговор и не получих такъв. — Ще ти донеса тиленол. В банята е, нали?

Тя само простена. Беше кошмарно.

Приведох се, за да видя лицето й, и тогава усетих миризмата.

Тя вонеше на вълк.

Вълк, вълк, вълк.

Идваше от Грейс.

Миризмата на вълк.

Това беше невъзможно. Трябваше да е от мен. Молех се да е от мен.

Извърнах глава към собственото си рамо и го подуших. После вдигнах пред носа си дланта, която бях поставил върху челото на Грейс.

Вълк.

Сърцето ми спря.

Точно в този момент вратата се отвори и в стаята нахлу светлина.

— Грейс? — чух гласа на баща й. Той плъзна ръка по стената, включи лампата и очите му се спряха върху мен, приседнал до дъщеря му. — Сам?

Петнайсета глава Грейс

Дори не видях кога татко бе влязъл в стаята ми. Първият момент, в който осъзнах присъствието му, беше когато чух гласа му, глух и далечен, сякаш се намирах под вода.

— Какво става тук?

Сам говореше нещо, но бушуващите в мен пламъци на болката заглушаваха думите му. Прегърнах възглавницата си и се загледах в стената. Можех да видя неясната сянка на Сам и далеч по-отчетливата на татко, който стоеше по-близо до лампата. Наблюдавах как двете сенки се движат напред и назад, сливат се в една обща и след това се разделят отново.

— Грейс. Грейс Бризбейн. — Татко повиши глас. — Не се прави, че не ме забелязваш.

— Господин Бризбейн… — започна Сам.

— Изобщо… изобщо… не ме господин брисбейнвай — отсече татко. — Не мога да повярвам, че имаш наглостта да ме гледаш в очите, след като зад гърбовете ни…

Не исках да помръдвам, защото с всяко мое движение огънят вътре в мен се разгаряше все по-яростно, но не можех да оставя баща си да говори така на Сам. Завъртях се така, че да го погледна, и потреперих, когато болката заби нокти по-дълбоко в стомаха ми.

— Татко. Недей. Не говори така на Сам. Ти не знаеш.

— Не си въобразявай, че не съм бесен и на теб — каза татко. — Ти напълно и окончателно предаде доверието ни.

— Моля ви — промълви Сам и чак сега видях, че стои до леглото по боксерки и тениска, стиснал толкова силно ръце пред себе си, че кокалчетата им бяха побелели. — Знам, че сте ми сърдит, можете да продължите да ми се сърдите и аз не ви обвинявам за това, но нещо не е наред с Грейс.

— Какво става тук? — чух гласа на мама. После добави с леден тон на горчиво разочарование, който би могъл да убие Сам. — Сам? Не мога да повярвам.