Копнеж

Грегъри и Анет Рот, семейна двойка от Дълът, бяха обвинени миналия понеделник в опит за убийство на своя седемгодишен син. Властите са поставили детето (чието име не споменаваме в името на безопасността му) под попечителството на щата. Съдбата му ще бъде решена след края на процеса срещу семейство Рот. Според информацията на полицията двамата родители са поставили сина си във ваната и са прерязали вените му с бръснач. Малко след престъпното деяние Анет Рот е признала на своя съседка какво е извършила, споделяйки с нея, че детето и отказва да умре. Тя и съпругът й Грегъри Рот са казали пред полицията, че синът им е бил обладан от дявола.

Усетих някаква буца в гърлото си, която отказа да се махне, след като преглътнах. Вдигнах друга снимка, на която Сам беше хванал Бек за ръката, зареял празния си поглед някъде отвъд фотографа. Докато държеше Бек, бе извъртял мъничката си ръка под такъв ъгъл, че можех ясно да видя червено — кафявия белег върху китката му.

В главата ми се обади тихо гласче, което прошепна: а самият ти имаш наглостта да се самосъжаляваш.

Бутнах изрезките от вестника и снимките обратно в плика, за да не ми се налага да ги гледам, и насочих вниманието си към някакви документи, които посочваха Сам като наследник на къщата и титуляр на няколко банкови сметки.

Сериозна работа. Зачудих се дали знаеше, че на практика притежава това място. Под документите имаше малко черно тефтерче. Отворих го на първата страница и видях няколко реда, изписани с равен почерк и обратния наклон на думите, характерен за левичарите: Ако четеш това, значи или вече съм преживял последната си трансформация и ще остана вълк до края на дните си, или си Улрик, като в този случай трябва да спреш да ми се ровиш из нещата, дяволите да те вземат.

Подскочих, когато телефонът иззвъня.

Известно време го наблюдавах, след което вдигнах слушалката и промърморих:

— Споделете.

— Коул ли е?

Настроението ми спонтанно и необяснимо се подобри.

— Зависи. Ти майка ми ли си?

Гласът на Изабел бе на път да вледени слушалката в ръката ми:

— Изобщо не съм предполагала, че имаш такава. Сам знае ли, че вече вдигаш телефона?

— Него ли търсеше?

Тя замълча, така че попитах:

— Между другото, това, което се изписва на дисплея пред мен, твоят номер ли е?

— Аха. Въпреки това не ти препоръчвам да ми звъниш. Ти как си. Още ли си човек?

— За момента. Ровя се в нещата на Бек — казах, докато връщах всичко обратно в плика с надпис „САМ“, след което го оставих на мястото му в чекмеджето.

— Шегуваш се, нали? — попита Изабел. След това си отговори сама, — Всъщност, не, естествено, че не се шегуваш. — Последва кратка пауза. — Какво откри?

— Ела и ще видиш.

— На училище съм.

— И най-спокойно си говориш по телефона?

Тя обмисли въпроса ми:

— Намирам се в тоалетната и се опитвам някак да събера известно количество ентусиазъм за следващия час. Кажи ми какво откри. Малко придобита по нелегален път информация определено ще ме разведри.

— Документите за осиновяването на Сам. Както и изрезки от вестник, в които прочетох как родителите му са се опитали да го убият. Освен това открих една кошмарно некадърна рисунка на момиче в ученическа униформа. Определено си струва да я види човек.

— Защо разговаряш с мен?

Мислех, че разбирам какво точно има предвид, но въпреки това казах:

— Ами защото ми се обади.

— Нали не го правиш просто понеже искаш да спиш с мен? Защото аз няма да си легна с теб. Нищо лично. Просто няма. Пазя се за избраника и прочее простотии. Ако това е причината да говориш с мен, по-добре просто затвори телефона още сега.

Не затворих. Не бях сигурен дали това отговори на въпроса й.

— Още ли си там?

— Тук съм си.

— Е, ще си направиш ли труда да отговориш на въпроса ми?

Завъртях празната чаша от мляко между пръстите си.

— Просто имам нужда от някого, с когото да разговарям — казах след малко. — Освен това ми харесва да говоря с теб. Нямам по-добър отговор от този.

— Трудно е да се каже, че това нашето са точно разговори.

— Напротив, разговори са — настоях аз. — Разказах ти за своя „Мустанг“. Това е много дълбок и личен разговор за нещо, което наистина е скъпо на сърцето ми.