Копнеж

— Виктор, нямам представа как мога да те задържа в човешка форма в момента — казах. — Но си мисля, че навън е достатъчно студено, така че ако излезеш, най-вероятно ще си останеш вълк. Искаш ли да го направиш? Да приключиш с тези непрестанни трансформации, макар и не като самия себе си?

— Бога ми, да — възкликна той толкова ентусиазирано, че стомахът ми се сви.

— Освен това, кой знае — добавих, — може би щом веднъж станеш по-стабилен, ще…

Вече нямаше смисъл да довършвам изречението си обаче, защото Виктор отново беше вълк, който се отдръпна неспокойно заради близостта си до мен.

— Коул! — извиках бързо, скачайки на крака. Коул бързо се активизира и бутна вратата. Бях възнаграден с полъх студен въздух, който ме накара да потръпна, и вълкът се стрелна към гората, присвил уши.

Отидох при Коул до вратата, за да проследя с поглед Виктор, който тичаше сред дърветата, преди да се спре на безопасно разстояние и да се обърне, за да впери очи в нас. Оголените клони над главата му се поклащаха от хладния вятър, докосвайки ушите му, но той не отклони поглед. Гледахме се в продължение на няколко дълги минути

Той си остана вълк. Мислех, че чувството, което ме изпълни, е облекчение, но въпреки това в него имаше нещо, от което се чувствах неспокоен. Вече мислех за следващия топъл ден и за това, което щеше да се случи тогава.

Осъзнах, че Коул все още стои до мен, наклонил глава на една страна, докато наблюдаваше Виктор.

Казах, без да се замислям:

— Ако се отнасяш с приятелите си по този начин, сигурно би било ужасно да видя как се отнасяш с останалите хора.

Изражението му трудно можеше да мине за усмивка, но краищата на устните му се извиха в нещо средно между презрение и незаинтересованост. Той така и не отмести очи от Виктор, но в тях не се долавяше състрадание.

Потиснах желанието си да кажа още нещо, каквото и да е, което да го накара да отговори. Исках да страда заради Виктор.

— Той беше прав — каза Коул, без да отмества поглед от вълка. — Трябваше да бъда аз.

Не можех да повярвам, че съм чул думите му правилно. Явно го бях подценил.

Коул обаче добави:

— Аз съм този, който иска да се разкара от проклетото си тяло.

Не спираше да ме изумява.

Погледнах го и произнесох с хладен тон:

— Направо не мога да повярвам как за цели две секунди бях решил, че наистина ти пука за Виктор. Всичко, което искаш, е да бъдеш вълк. Нямаш търпение да напуснеш собствената си глава, нали?

— Ако беше в нея, щеше да искаш същото — отбеляза Коул и този път наистина се усмихна, жестока усмивка, която проряза лицето му от единия край до другия. — Не може да съм единственият, който иска да бъде вълк.

Не беше.

Шелби също предпочиташе животинската си форма. Разрушената психически Шелби, която трудно можеше да мине за човек дори когато носеше миловидното си момичешко лице.

— Да, ти си единственият — казах.

Усмивката на Коул прерасна в тих смях:

— Толкова си наивен, Ринго. Колко добре познаваше Бек всъщност?

Погледнах го и снизходителното му изражение ме убеди, че единственото, което искам в момента, е да се махне оттук. Искаше ми се Бек да не го беше довел. Да бе оставил него и Виктор в Канада или откъдето ги беше довлякъл.

— Достатъчно добре, за да знам, че беше много по-добър човек, отколкото ти някога би могъл да бъдеш — отвърнах. Изражението на Коул не се промени, сякаш грубите думи просто не успяваха да достигнат до ушите му. Стиснах и след това отпуснах зъбите си, разгневен, задето му бях позволил да ме ядоса.

— Желанието да бъдеш вълк не те превръща автоматично в лош човек — каза Коул кротко. — Също както желанието да бъдеш човек не те превръща в добър човек.

Чувствах се отново на петнайсет, приседнал в стаята си с ръце, обвити около коленете, в отчаян опит да се скрия от вълка, дебнещ вътре в мен. Зимата вече ми беше отнела Бек преди седмица, а Улрик скоро щеше да го последва. После идваше моят ред, а книгите и китарата ми щяха да останат недокоснати до следващата пролет, също както книгите на Бек лежаха изоставени в момента. Забравени в неговото вълче забвение.

Не желаех да водя този разговор с Коул, затова казах:

— Ще се трансформираш ли скоро?

— Никакъв шанс.

— В такъв случай те моля да се върнеш в къщата. Ще трябва да почистя това място. — Млъкнах за момент, а после казах, по-скоро за да убедя себе си, отколкото него. — Това, което си сторил с Виктор, те прави лош човек. Не желанието да бъдеш вълк.

Коул ме погледна с изписано върху лицето му безразличие, след което се запъти към къщата. Обърнах се и влязох отново в колибата.

Също както бе правил Бек преди мен, сгънах одеялото и изметох козината и праха от пода, след което проверих машината за вода и сандъците с храна. Отбелязах си какво е нужно да се добави в тях. Отидох до бележника, който държахме до акумулатора от лодка… списък с имена, понякога с надраскани край тях дати, понякога с описание на сезона в зависимост от вида на дърветата, защото именно те ни казваха важните неща, когато нямахме достъп до календар. Бек си беше записвал кой е човек и кога.