Копнеж

Явно бях пълната противоположност на баща си. Защото бях много, наистина много добър в разрушаването на разни неща. Пресегнах се и пуснах само студената вода. За малко тръбите останаха достатъчно горещи и струята беше с температурата на тялото ми; бях се слял в едно с водата, напълно невидим. После струята стана ледена. Изпсувах и положих усилия, за да не послушам инстинктите си, които ми крещяха да изскоча от ваната.

Кожата ми настръхна толкова бързо, че я усетих как се обтяга болезнено. Отпуснах глава назад. Студената вода се стичаше по врата ми.

Трансформирай се. Трансформирай се сега.

Водата обаче не беше достатъчно студена, за да предизвика промяна, а само колкото да накара стомаха ми да се свие и да усетя първите пристъпи на гаденето. Спрях крана с крак.

Защо продължавах да съм човек?

В това нямаше никакъв смисъл. Ако превръщането във вълк имаше научна обосновка, а не бе свързано с някаква магия, то трябваше да следва някакви логични правила. А фактът, че новите вълци се трансформираха при различни температури и по различно време… в това наистина нямаше никакъв смисъл. Мислех си за Виктор, превръщащ се непрестанно от човек във вълк и обратно, за бялата вълчица, която ме наблюдаваше мълчаливо сред дърветата, толкова уверена в своето вълче тяло, за това как обикалях из стаите на къщата в очакване да се трансформирам. Взех висящата до мивката кърпа за ръце и се подсуших с нея. Прерових гардеробите на долния етаж за някакви дрехи. Открих тъмносин суичър с надпис „Военноморски флот“ и чифт джинси, които ми бяха малко широки, но поне не падаха. През цялото време, докато си търсех дрехи, отчаяно си блъсках главата, прехвърлях отделните варианти и се опитвах да проумея логиката в трансформациите.

Може би Бек е грешал за това, че топлината и студът ни превръщат в хора или вълци. Може би всъщност нямаше реални причини, а просто катализатори. В този случаи може би имаше и други начини да бъде задействана трансформацията.

Трябваше ми лист хартия. Не можех да мисля добре, ако не записвах идеите си.

Намерих хартия в офиса на Бек, както и неговия тефтер датник. Седнах на кухненската маса с химикалка в ръка. Топлият въздух нахлуваше през решетките на отоплителната инсталация и ме караше да се чувствам сънлив. Мислите ми се пренесоха към дома на родителите ми, където всяка сутрин сядах на масата с тетрадката си за размисли — идеята беше на баща ми — и си водех записки, свързани с домашните ми работи, пишех текстове на песни или се опитвах да анализирам нещо, което бях видял в новинарската емисия. Това бяха времената, в които все още бях сигурен, че ще променя света.

Спомних си как Виктор затваряше очи, когато опитваше някоя нова дрога. Лицето на майка ми, когато й казах, че тя и татко могат да вървят по дяволите. Безкрайният низ от момичета, с които бях излизал само за да установя, че съм преспал с призрак, защото на сутринта си бяха тръгнали, ако не тялом, то най-малкото духом, поели на илюзорно пътешествие с помощта на игла или бутилка. Начинът, по който Анджи бе притиснала ръка към сърцето си, когато й казах, че съм й изневерил.

Няма майтап, определено бях променил проклетия свят.

Отворих тефтера и започнах да го разлиствам. Не четях всичко, просто плъзгах поглед по редовете в търсене на нещо съществено. Тук и там мярках неща, които можеха и да бъдат полезни, но бяха безсмислени сами по себе си: Днес открих една от вълчиците мъртва. Погледнах очите й, но тя ми бе непозната, Пол ми каза, че е спряла да се трансформира преди четиринайсет години. Имаше кръв по муцуната. Смърдеше отвратително. Освен това Дерек се трансформира във вълк за два часа насред лятната жега; двамата с Улрик цял следобед се мъчим да проумеем как може да се случи нещо подобно. Не мога да разбера и защо Сам получи толкова по-малко години от другите? Та той е най-добрият сред нас! Защо животът трябва да бъде толкова несправедлив?

Сведох очи към ръката си. Все още имаше малко кръв под нокътя на палеца ми. Не смятах, че кръвта може да остане върху кожата ти след трансформацията; трябваше да е върху козината ми, не върху кожата. Това означаваше, че кръвта под нокътя ми е попаднала там, след като съм се превърнал в човек. В онези смътни минути, в които вече съм върнал човешкото си тяло, но все още не съм Коул.