Корабът на изкуплението

— Нищо няма да излезе — обади се третият от групичката, който беше прасе. — Твърдо сме решени, нали разбирате. Пленихме този кораб, макар да твърдяха, че е невъзможно да се направи. Дори поразкървавихме носовете на конджоинърите. Доста се потрудихме, за да се сдобием с това, което желаем, и няма да се върнем с празни ръце.

Докато говореше, той подчертаваше думите си с жестове на едната си, подобна на свинско краче ръка.

Клавейн, първият, който беше говорил, се приведе напред.

— Скорпион е прав. Разполагаме с техническите средства, за да си възвърнем оръжията. Въпросът е ще бъдете ли така благоразумни да ни ги дадете без бой?

Иля се почувства така, сякаш Клавейн очакваше отговора ѝ. Подтикът да каже нещо, макар да знаеше, че това не е послание в реално време, беше почти непреодолим. Тя заговори; скафандърът ѝ можеше да запише всичко, което каже, и да го препрати към кораба-натрапник. Достигането на сигнала до тях обаче, щеше да стане за около три дни, което означаваше, че не може да очаква отговор, преди да е минала една седмица.

Клавейн вече говореше отново.

— Но нека все пак не бъдем прекалено догматични. Знам, че имате местни проблеми. Видяхме активността във вашата система и разбираме, че тя е в състояние да предизвика притеснения. Но това не променя непосредствената ни цел. Искаме тези оръжия да бъдат готови и да ни бъдат предадени още щом навлезем в околозвездното пространство. Без номера, без отлагане. Това не подлежи на обсъждане. Но сме готови да обсъдим подробностите и ползите от взаимното сътрудничество.

— Не и когато сте на половин месец разстояние оттук; тогава не можете — прошепна Вольова.

— Ще пристигнем скоро — продължаваше Клавейн. — Вероятно по-скоро, отколкото очаквате. Но засега сме извън радиуса на ефективната комуникация. Ще продължаваме да излъчваме това послание, докато пристигнем. Междувременно, за да улесня преговорите, подготвих копие на самия себе си в бета-ниво. Сигурен съм, че сте запознати с протокола за симулациите. Ако ли не, можем да ви осигурим техническа документация. Иначе можете да пристъпите към пълно и незабавно инсталиране. Когато това съобщение направи повече от хиляда повторения, ще разполагате с цялата необходима информация, за да задействате симулацията ми в бета-ниво. — Клавейн се усмихна сдържано и разтвори ръце в жест на откритост. — Моля ви, помислете върху това. Ние, разбира се, ще направим съответната подготовка от наша страна за вашето бета-ниво, ако решите да изпратите преговарящ пълномощник. Очакваме реакцията ви с интерес. Аз съм Невил Клавейн, от „Зодиакална светлина”. Край.

Иля Вольова изруга под носа си.

— Разбира се, че сме запознати с шибания протокол, надут глупак такъв.

Съобщението бе повторено повече от хиляда пъти, което означаваше, че вече бяха записали нужната информация, за да задействат бета-нивото.

— Видя ли това, Капитане?

— Да, Иля.

— Изчисти бета-нивото, ако обичаш. Провери го за всички възможни гадости. После намери начин да го задействаш.

— Съмнявам се, че би могло да ми направи нещо в моето сегашно състояние, дори да съдържаше някой военен вирус. Все едно някой страдащ от напреднала форма на проказа да се тревожи заради дребен кожен проблем. Или капитан на потъващ кораб да се притеснява заради открити на кораба дървояди. Или пък…

— Да, разбрах какво искаш да кажеш. Но го направи въпреки всичко. Искам да разговарям с Клавейн. Лице в лице.

Тя възвърна прозрачността на стъклото пред лицето си точно навреме, за да види как друго оръжие от скривалището започна да пълзи към откритото пространство. Беше неописуемо вбесена. Не само защото новодошлите се бяха появили така неочаквано или имаха толкова неочаквани и мъчителни изисквания. Особено се ядосваше заради факта че Капитанът бе положил толкова усилия, за да скрие целия този случай от нея.

Нямаше представа каква игра играе, но тя определено не ѝ харесваше.

Вольова отстъпи крачка назад от слугата.

— Започвай — рече тя, застанала нащрек.

Симулацията в бета-ниво отговаряше на обичайните протоколи и бе съвместима с основните симулационни системи още от средата на Бел Епок. Оказа се също така, че няма никакви вируси. Вольова обаче продължаваше да не ѝ се доверява, затова посвети още половин ден, за да се увери, че тя не беше успяла, по някакъв невъобразимо непочтен начин, да промени вирусовите ѝ филтри. Оказа се, че не беше сторила нищо такова. Но и сега Иля се постара да я изолира максимално от контролната мрежа на кораба.

Капитанът, разбира се, беше напълно прав — сега корабът беше самият той. Атакуващият кораба атакуваше него. А тъй като се беше превърнал в кораба благодарение на факта, че се бе справил с една изключително адаптираща се извънземна чума, беше невероятно нещо от човешки произход да успее да проникне в него. Вече беше нападнат и поразен от опитен нашественик.