Корабът на изкуплението

Към всяко оръжие бяха прикрепени насочващи се ракети и подсистеми за прицелване, както и малък брой допълнителни оръжия, предназначени главно за защита на основните. Всяко разполагаше със самостоятелна система за движение, която можеше да ги заведе до всяка точка на системата, но те бяха прекалено бавни за изискванията на Иля. Затова наскоро им беше прикрепила по осем теглещи ракети, разположени на срещуположни ъгли. Така за придвижването на осемте оръжия до другия край на системата щяха да бъдат нужни по-малко от трийсет дни.

Вольова насочи носа на совалката към групата оръжия. Усетили приближаването ѝ, те промениха положението си. Тя се плъзна между тях, после се наклони, направи завой и забави скорост, за да огледа внимателно онези, за които Капитанът бе докладвал за затруднения. На гривната на китката и започнаха да текат диагностични обобщения, стегнати, но по същество. Извика информация за всяко едно от оръжията и я прегледа педантично.

Сякаш имаше някаква грешка.

Или по-скоро нямаше грешка. Не забелязваше нищо нередно с нито едно от осемте оръжия.

Усети отново неопределеното настойчиво чувство, че нещо не е както трябва, че всъщност беше насочвана да прави нещо, което само ѝ се струваше по неин избор. Оръжията бяха абсолютно здрави, не виждаше никакви признаци за проблеми, пък било то преходни или постоянни. Това означаваше само едно: че Капитанът я беше излъгал, че беше докладвал за несъществуващи проблеми.

Наложи си да се успокои. Не трябваше да вярва на приказките му, а да провери сама, преди да напусне кораба…

— Капитане… — започна неуверено тя.

— Да, Иля?

— Капитане, получавам странни резултати от проверката. Всички оръжия изглеждат здрави, без абсолютно никакви проблеми.

— Сигурен съм, че имаше преходни грешки, Иля.

— Сигурен ли си?

— Да. — Но гласът му не прозвуча чак толкова убедено. — Да, Иля, съвсем сигурен. Защо иначе щях да докладвам за тях?

— Не знам. Може би защото си искал да ме отдалечиш от кораба поради една или друга причина?

— И защо ще го правя, Иля?

Звучеше възмутено, но не чак толкова възмутено, колкото би ѝ се искало.

— Не знам. Имам обаче ужасното чувство, че ще разбера защо.

Видя как едно от оръжията — беше номер трийсет и едно, оръжието с квинтесенциалната сила — се отдели от групичката. Плъзна се встрани, а от двигателите му изскачаха ярки искри. Изглеждаше невероятно, че тази огромна маса се движи толкова леко и гладко. Вольова се взря в гривната си. Жироскопите се въртяха, придвижвайки носещата част към центъра му на гравитация. Бавно, като голям железен показалец, който се готви да посочи обвиняемия, то избираше своята мишена.

Завиваше обратно към „Носталгия по безкрая”.

Със закъснение, като се проклинаше заради глупостта си, Иля разбра какво точно ставаше.

Капитанът се опитваше да се самоубие.

Трябваше да усети наближаването на тази криза. Изплуването от кататоничното му състояние беше само част от замисъла. Трябва да бе възнамерявал от самото начало да се довърши, да сложи край на мизерното си положение. И тя му беше осигурила идеалното средство. Беше го помолила да ѝ позволи да използва тайните оръжия и той се бе съгласил, прекалено лесно, както виждаше сега.

— Капитане…

— Съжалявам, Иля, но трябва да го направя.

— Не. Не трябва. Нищо не е задължително да се прави.

— Ти не разбираш. Знам, че искаш и мислиш, че го правиш, но няма как да знаеш какво е това.

— Капитане… чуй ме. Можем да поговорим. Каквото и да е това, което чувстваш и с което не си в състояние да се справиш, можем да го обсъдим.

Оръжието забавяше въртенето си — подобното му на цвете дуло беше почти точно насочено към потъналия в мрака корпус на лайтхъгъра.

— Времето за обсъждане е минало отдавна, Иля.

— Ще намерим начин — възкликна отчаяно Вольова, но дори тя самата не си вярваше. — Ще намерим начин да те направим отново такъв, какъвто беше — човешко същество.

— Не ставай глупава, Иля. Не можеш да поправиш онова, в което съм се превърнал.

— Тогава ще намерим начин да го направим поносимо… да сложим край на болката или дискомфорта, които изпитваш. Ще намерим начин да постигнем дори нещо повече от това. Можем да се справим, Капитане. Няма нещо, което двамата с теб да не сме в състояние да постигнем, стига да го решим.

— Казах, че не разбираш. И се оказах прав. Нима не усещаш, Иля? Не става дума за това в какво съм се превърнал или какво съм бил, а какво съм направил. Не съм в състояние да живея повече с осъзнаването на този факт.

Оръжието спря. Сега вече беше насочено право към кораба.