Корабът на изкуплението

Всички звезди вече си пееха. Външните слоеве на всяка звезда звънтяха постоянно на различни честоти, като вечно ехтящ звънец. Огромните сеизмични модели създаваха вибрации, които навлизаха дълбоко в звездата, до химическата сърцевина, непосредствено над разтопеното ядро. Тези колебания бяха умерени в звезда с размери на джудже като Делта Павонис. Но певецът се настройваше към тях, залюлявайки се около звездата в областта на въртене на екватора, напомпвайки я с гравитационна енергия в тези резониращи честоти, които биха увеличили интензивността на вибрациите. Певецът беше това, което бозайниците биха нарекли гравьор, гравитационен лазер.

В сърцето на певеца микроскопична космическа струна, малка реликва от бързо изстиващата ранна Вселена, беше издърпана от кипящата пяна на квантовия вакуум. Струната беше нищожна на фона на космическите размери, но беше достатъчна за целите на певеца. Тя се издърпваше и удължаваше като конец от топъл карамел, надувана от енергията на същата вакуумна фаза, от която певецът черпеше за всичките си нужди, докато достигне макрокосмически размери и макроскопична плътност на маса-енергията. Тогава струната се връзваше умело в сложна конфигурация и се дърпаше, за да генерира тесен конус от пулсиращи гравитационни вълни.