Кости по хълмовете

Нямаше време да търси брод. Ала-уд-Дин се хвърли в реката и ледената вода го вцепени. „Слава на Аллах, че не е дълбоко!“ — помисли си той, докато конят му газеше към отсрещния бряг. Едва не падна от седлото, когато животното се хлъзна нагоре през калта. Накрая намери твърда земя и спря задъхан, като гледаше назад към горящия лагер.

Кокчу се криеше в сянката на един гер, а арабските воини препускаха покрай него, без да го забележат. Осакатените воини ги преследваха с гърлени викове, представляваха страховита гледка. Кокчу се бе грижил за много от тях, беше рязал крайници на крещящи мъже, беззащитни като бебета, но оживелите нямаха какво да губят. Онези, които не можеха да ходят, яздеха и много от тях жертваха с готовност живота си, знаейки, че никога друг път няма да имат възможност да се бият за хана. Шаманът видя един с отрязан до коляното десен крак. Той изобщо не можеше да пази равновесие, но когато арабите се забавиха по тесните пътеки, воинът настигна един изостанал и се хвърли към него, увличайки го със себе си на земята. Стискаше здраво и отчаяно се мъчеше да убие врага, преди той да се изправи на крака. Бяха паднали до Кокчу и шаманът видя, че мъжът го гледа с молещи за помощ очи.

Кокчу отстъпи назад и нервно опипа ножа си. Падналият арабин заби камата си в хълбока на сакатия воин и започна да ръга със свирепа сила. Мъжът обаче продължаваше да се бори, ръцете му бяха като желязо от годините, през които бяха поддържали тежестта му. Едната сграбчи противника за гърлото и стисна конвулсивно. Арабинът се задави и започна да ръга обезумял, докато не го обля в кръв.

Кокчу се хвърли напред и преряза гърлото му, но покрай това засегна и пръстите на монголския воин. Двамата мъже умираха заедно сред локва кръв, но Кокчу пристъпи, забравил страха от ярост към беззащитния враг. Когато арабинът падна по гръб, шаманът продължи да го ръга с ожесточение, докато не започна да кълца мъртво месо.

Изправи се задъхан, опря ръце на коленете си и вдиша дълбоко топлия въздух. Забеляза, че сестрата на Чингис Темулун се взира в него от сумрака на един гер наблизо и се запита какво ли е видяла. За негово облекчение тя се усмихна. Не би могъл да спаси осакатения воин, почти сигурен беше.

Пламъците около него сгорещяваха кръвта му, както и дивото усещане за смъртта, пулсираща под ръцете му. Чувстваше се могъщ, когато направи три крачки към гера, бутна жената вътре и затръшна вратата зад себе си. Златната й кожа с линии засъхнала кръв изпълни ума му, подлуди го. Тя нямаше сили да се съпротивлява, когато той смъкна дела от раменете й и я разголи до кръста. Нарисуваните от него линии бяха все още там — жалко доказателство на нейната вяра. Той започна да ги ближе, опиянен от горчивия вкус. Усещаше как тя го блъска с ръце, но ударите й бяха някак далечни и не носеха болка. Реши, че тя изпитва същата страст, докато я буташе назад в ниското легло, без да обръща внимание на отчаяните й викове, които никой не можеше да чуе. Част от него крещеше, че това е безумие, но той не беше на себе си, докато проникваше в нея. Очите му бяха изцъклени, направени сякаш от черно стъкло.

Субодай и Джебе бяха видели пушека отдалеч и пристигнаха в лагера привечер. Конете им бяха изтощени и покрити с пяна. Почти десет хиляди гери бяха изгорели и ветрецът разнасяше киселата воня на пожара. Въпреки това стотици жени и деца сновяха из лагера с кожени кофи и изливаха речна вода върху всичко, което все още димеше.

Десетки гвардейци на шаха лежаха мъртви на земята и минаващите деца ги ритаха и ругаеха. Субодай се натъкна на телата на пет момичета, проснати сред останките на един гер. Слезе от коня и коленичи край тях, молейки тихо за прошка, която те не можеха да чуят.

Когато се изправи, видя Джебе и двамата се спогледаха с разбиране. Шахът нямаше да им се измъкне, накъдето и да беше побягнал.

19.

Народът се бе събрал около Отрар и го държеше като юмрук. При други обстоятелства надбягването между двамата хански синове щеше да бъде голямо събитие за воините. Те щяха да правят облози кой от братята пръв ще докосне градските стени. Накрая, когато Джучи се запрепъва напред, следван на малко разстояние от Чагатай, пристигането им остана почти незабелязано. Всички чакаха да чуят, че лагерът е в безопасност — там всеки мъж имаше родители, съпруги или деца. Туманът на Джучи не посмя да го погледне в очите, когато той видя тигровата кожа, наметната върху коня му. Изсушената глава на звяра беше отсечена — знак, че Чингис не е забравил как синовете му са се били пред войската. Джучи прокара мълчаливо пръсти по обезобразената кожа и се извърна.