Ковачница на мрак

Крил се смълча стъписан. Джаен никога не му беше говорил толкова рязко и жестоко. Загледа се над водата с пламнало лице, но не знаеше дали от срам, или от гняв. Следващите думи на лорда го накараха да застане нащрек.

— Сватбата. — Джаен се намръщи. — Събиране на благородници. Всички на едно място, всички далече от земите си. Бездната да ме вземе, ние сме слепи глупаци!

— Сър, намеквате за враг между нас. Драконъс ли?

Джаен примига.

— Драконъс? — Поклати глава. — Крил, повишавам те в звание лейтенант в моите Домашни мечове… не, ще трябва да преглътнеш нетърпението си да ни напуснеш, за още малко. Вземи моите дванайсет и се върнете в имението. Вдигни на оръжие цялата част и се подгответе за атака.

— Сър?

— Връхлита ни гражданска война — трябва ли да те ударя по главата, за да ти размърдам мозъка? Караш ме да се усъмня в обучението ти, да не говорим за прибързаното ти повишение. Твърде много ли е това за теб, Крил Дурав? Бъди искрен.

— Не, сър. Но не съм убеден. Легионът на Урусандер не би избивал невинни — дори низши Отрекли се.

— Има страхове, че Отреклите се са се… оживили. Речният бог отново е жив — това поне е сигурно. Наистина ли си въобразяваш, че легионът не може да оправдае тази война? Правят го в името на култа на Майка Тъма. Вдигат високо знамената на вярата.

— Но домът Инис няма нищо общо с…

— Приютявам еретиците на земята си, Крил. И едва ли съм единственият — повечето домове и всички Крепости толерират Отреклите се, макар и само от жалост. Но всяко лице се е променило. Старите маски са паднали.

— Сър, ние угощавахме капитан Скара Бандарис и офицерите му в собствената ви трапезария — а сега сте готов да ги обвините като убийци. Това е повече от смущаващо.

— Бандарис ли? Той е самостоятелен човек, не тича по петите на Хун Раал. Не мога да кажа за Скара Бандарис, но пък кой друг отряд въоръжени войници е минавал по този път напоследък?

— Сър, този враг може да е дошъл отвсякъде, дори от дълбокия лес. Ще приема, че може да има дезертирали части от легиона, но лорд Урусандер е доблестен мъж.

— Да, ако допуснем достойно за съжаление неведение от негова страна, Крил. Но не е, ако си затваря очите пред това, което върши галеното му кученце от негово име. Засега, дезертирали части или не, във владението се вихри зло.

Крил поклати глава.

— Все пак говорите за заговор. Милорд, ако сте прав и моментът за всичко това е избран преднамерено, нямаше ли тогава истинската цел да е самото бракосъчетание?

— Не смеят — отвърна Джаен. — Още не — не и докато все още убиват в името на Майка Тъма. Бракът на Андарист? Дори Хун Раал не би рискувал да си навлече личния гняв на Аномандър и Силхас.

„Още не?“ Стъписан, Крил си пое дълбоко дъх.

— Ще върна вашите дванайсет в цитаделата, сър, и ще се подготвим за обсада.

— Кажи ми, не предпочиташ ли да я видиш как ще вземе ръцете му в брачен съюз?

Крил се намръщи и вдигна рамене.

— Не, сър.

Джаен кимна рязко.

— Точно така. Знам, че си храбър, Крил Дурав. Хайде, върви.

— Добре, сър. Бих искал да разменя дума с дъщеря ви…

— Не. Остави я. Трябва да продължим.

Крил преглътна възражението си и усети как нещо се прекърши в душата му. Джаен беше прав. Каквото и да ѝ кажеше, щеше да я уплаши или още по-лошо — можеше да се изкуси да ѝ внуши страх за собствената му съдба с това, което го очакваше в цитаделата. Не можеше да е толкова егоистичен, колкото и блазнещо да беше да уязви съвестта ѝ. „Дете би могло да направи това, съвсем неволно и безгрижно. Или по-лошо — с удоволствието, че наранява.“

Без да си кажат нищо повече, двамата се върнаха при другите.

Крил отиде при коня си и се метна на седлото. Изгледа дванайсетте Домашни мечове, които бяха яздили с лорд Джаен. Погледите им бяха преценяващи, хладни почти. Сякаш цялото доскорошно приятелство вече го нямаше, заменено с нов офицер с неизвестни способности и недоказани качества. Тежестта на бъдещата преценка изведнъж натежа на раменете му. Все пак издържа погледите им спокойно, признавайки правото им да очакват, и нареди сдържано:

— Колона по двама и дръжте оръжията в готовност. Десният фланг оглежда гората.

Сержантът на отряда, Агалас, жена с кисело лице и мрачен поглед, просто се извърна на седлото си и двама Домашни мечове обърнаха конете и подкараха по пътя.

Крил погледна към лорд Джаен, но той беше събрал около себе си останалите осем войници. Това, което им каза, явно предизвика вълнение сред тях и някои реагираха с поглед към другарите си. Крил разбра. „Ние може да отиваме на битка, но вие трябва да защитите една млада жена и да служите на лорда. Дългът не винаги се носи с лекота.“

Докато минаваше покрай каретата, му се стори, че чува виковете на Енесдия, приглушени от дървото и завеската, и видя как Ефала потръпна и го погледна с паника. Крил само поклати глава и продължи.

Галдан седеше в задната уличка с гръб към стената на кръчмата, кралството му бе проснато пред очите му, поданиците му бяха ровещите в сметта плъхове. Всички крале, реши той, трябва да имат само една ръка, с която да сграбчват.