Ковачница на мрак

— Никоя преценка не би могла напълно да измери отчаянието ми, Силхас. Кажи ми, подозираше ли изобщо, че джелеките ще отстъпят на настояването ни с тези заложници?

— Някой самодоволен посредник го е помислил за хитър отговор, несъмнено — разсъди Силхас и погледна накриво мръсните ръмжащи хлапета в двора. — Бих се обзаложил, че сега се вози на тежко натоварен фургон из хълмовете.

Скара изсумтя и отвърна:

— Такава измяна заслужава преследване с кучета и да се моли на колене заради наглите си предложения, та дано проявя милост.

— Писарите ще довършат нас рано или късно, Скара, с числа в колона и изрядни списъци на съдби, и в този ден ние с тебе ще бягаме с вой по петите ни и няма да има ни едно цивилизовано място, където да скрием горките си души.

Скара кимна съгласен.

— И ще паднем под тъмни небеса, един до друг.

— Само заради приятелството приемам с охота такъв край.

— И аз, приятелю. Но наречи се, ако можеш, моето спасение тук, и ще изпитвам вечна благодарност.

— Внимавай, Скара. Вечността има зъби. — Скръсти ръце и се подпря на един от стълбовете на колонадата около двора. — Но имам едно сладко решение за теб, в което чувам ехото на стари лудории и жестоки шеги от времето ни в походи и нощите ни пред битка. — Усмихна се, като видя как очите на приятеля му блеснаха с разбиране, а после кимна и продължи: — Казват, че фамилното му имение е голямо и просторно, диво по краищата, както подобава на отдалеченото му положение, а предвид предстоящия му брак с твърде красива и твърде млада жена, какво пък, мисля, че скъпият Кагамандра Тюлас ще е въодушевен от предизвикателството да опитоми тези пъклени хлапета.

Скара Бандарис се усмихна.

— След като си няма свои, защо не? Какъв по-добър подарък можем да му поднесем, за да отпразнува брака си! С радост се прекланям пред твоя гений, Силхас. Какво пък, тепърва ще съживим стареца!

— Е, да се надяваме, че новата му невяста ще свърши тази работа.

— А аз тук дълго размишлявах какъв дар да поднеса на стария ни приятел за сватбения ден — каза Скара. — Помислил бях за канапе, удобно за дремките му, от които несъмнено ще има нужда много в първата любовна седмица или две.

Силхас се засмя.

— Щедър си, че броиш седмици, а не дни, приятелю.

— Като негов приятел, бих ли могъл да съм по-малко щедър?

— Не по-малко, несъмнено. Вече съжалявам, че се отказа от канапето.

— Нямаше да оцелее при двайсет кутрета, дъвчещи краката му, а не бих могъл да му поднеса дар, който толкова лесно ще се съсипе. Ужасно би било да го натъжа и да го накарам да се чувства виновен. Би могъл да започне старателно да ме отбягва, а това не би ме зарадвало.

Силхас кимна.

— Наистина ни липсва ведрият му нрав, Скара.

— Като стана дума за ведрост — каза Скара и го изгледа, — виждам, че кожата ти още се съпротивлява на милувката на Майка Тъма.

— Нямам отговор на това, приятелю. Коленичих редом с братята ми, тъй че ѝ дадох обета си за вярна служба.

— И не те гложди съмнение?

Силхас сви рамене и извърна поглед.

Най-сетне Скара наруши мълчанието.

— Казаха ми, че Кагамандра сега язди към Карканас.

— И аз го чух. Заедно с Шаренас.

— Бас, че не се е възползвал от чаровете ѝ, Силхас?

— Ако ви трябва монета, достатъчно е само да помолите, сър. Хитрувате и с това излагате на риск приятелството ни.

— Тогава оттеглям баса си веднага.

— Кажи ми… — Силхас кимна към заложниците джелеки. — Виждал ли си ги вече да се превъплъщават?

— Да, и очите ми засмъдяват от мръсната пара. Ще са страховити зверове в зрелостта си и не си въобразявай, че не са умни…

— Не бих, след като виждам как ни поглеждат още сега.

— Мислиш ли, че Кагамандра може да ги опитоми?

Силхас кимна.

— Да. Но колкото и забавно да е за нас да разсъждаваме за изражението на Тюлас при получаването, признавам, че мислих доста над твоята дилема и вярвам, че само Кагамандра би могъл да накара тези хрътки да вървят по петите му. Всъщност дори би изпитал огромна гордост от това.

— Дано тогава да се върне при нас оживен и чудото да стане двойно.

— Наистина ще е дар, подобаващ за този жест — отвърна Силхас и се отдръпна от колоната. — Е, трябва да се върна при братята ми. А ти, Скара?

— След като вече имаме решение тук, мога да оставя войниците си да надзирават кутретата до пристигането на Кагамандра. След като напиша ценното си послание до него, ще препусна на север при бойците от частта ми, които оставих в леса. Оттам ще се върнем в гарнизона си.

Силхас го изгледа и попита:

— Чул ли си, че другите части са се раздвижили?

Скара се намръщи.

— Дори спорих с Хун Раал, преди да тръгне оттук. Силхас, казвам ти: не искам да имам нищо общо с това. Разбирам, че това преследване на Отреклите се е само повод да се вдигне легионът на Урусандер. Каузата е недостойна.

— Не Отреклите се са търсената кауза, Скара.

— Много добре знам това, приятелю. И няма да излъжа, като ти кажа, че тук са в ход основателни недоволства. Но такива неща не могат да се решават с меч и вярвам, че лорд Урусандер е съгласен с мен.