Ковачница на мрак

Секул прихвана една особено голяма канара и я задърпа. Тя се изтръгна със стържене. Той я изтъркаля настрани и огледа дупката, оставена от камъка. А после се извърна и погледна приятеля си.

— Но това е борбата за ред — продължи Ерастас, докато оглеждаше намръщено една счупена плоча. — Повелята на организацията, която е и похвална, и жалка. Всички сме се съпротивлявали на разпада, всеки посвоему, и така сме превърнали живота си в дръзка претенция за цел и смисъл. — Захвърли плочата и вдигна друга. — Тази поза, за която настояваме, Сек, е материя, конструирана като аргумент. Нашата плът, кръв, кост, нашите същности. Аз поне не съм впечатлен.

Секул отново се зае с отломките. Изтръгна няколко камъка и изгреба няколко шепи пръст. Дупката стана по-голяма.

— Можеш да спориш с природата и, разбира се, ще загубиш. Можеш да спориш с някой друг и освен ако залогът не е живот или смърт, то упражнението е безсмислено. Природата ни очаква всички с категорична убедителност. Всичко, което е спечелено, е илюзия. Всичко, което е загубено, така или иначе си бил обречен да го загубиш рано или късно. Наричат къщите Азати и от това са ни нарекли тайстите, но не всички сме поклонници на камъка, нали, Сек?

Секул изправи гръб и изтупа пръстта от ожулените си длани.

— Точно този спор, изглежда, си го спечелил, Ерастас.

Ерастас се надигна с пъшкане и се измъкна горе.

— Знаех си. Дори една кула на джагът не би могла да издържи половин хълм пръст срутил се отгоре ѝ.

Секул Лат си спомни мощта на заклинанието на спътника си. Магията беше брутална и звукът, който предизвика — като трясък на мълния в черепа му — още отекваше в костите му.

— Това би могло да започне война.

— Имам цел — отвърна Ерастас. Наведе се и надникна в малката кухина, която беше изровил в могилата. — Това може да прилича на лудост — убийството често изглежда така. Но трапезата е подредена и мнозина ще се притекат на пиршеството, скъпи ми братко.

— Половин брат — поправи го Секул Лат, почувствал нужда да изтъкне разликата. — Ще ти благодарят ли?

Ерастас сви рамене.

— Ще се тъпчат, приятелю. И ще дебелеят, и нито веднъж няма да помислят за орача или за пастира, или за онзи, който е стривал зърната. Нито ще се замислят за майстора на съдовете, с които боравят, или за ръката, изковала калаените им блюда. Ще седят на столове, които скърцат под тежестта им, и няма и да помислят за дърводелеца, нито за дървото. Ще слушат трополенето на дъжда по покрива и няма да благодарят на зидаря. Не търся признателност, приятелю. Не копнея за ласкателства. Но ще остана носителят на пиршества.

Секул Лат се изправи, за да разкърши схванатото си тяло, а после се отдръпна, докато Ерастас се провираше в изровената дупка. След малко спътникът му измъкна премазания труп на неизвестен джагът, който беше живял в кулата. Натрошените кокали стърчаха от подутата кървава плът, от което тялото и крайниците приличаха на раздрани торби. Паднало парче зидария беше сплескало черепа.

Ерастас издърпа трупа навън, изправи се и скръсти ръце.

— Усетих смъртта му. — Лицето му бе зачервено. — Като ръка на слабините си.

Секул Лат извърна очи отвратен и огледа небето. Стори му се някак сбъркано, но по начин, който не можеше да обясни.

— Не виждам търсачи.

— Имаме време — съгласи се Ерастас. — К’рул опипва слепешком. Още не е видял лицата ни. Все още не познава плячката си.

— Неговия дар оскърбяваш — изтъкна Секул. — Никак не ми се ще да изпитам гнева му, когато разбере с какво сме се захванали.

— Готов съм за него. Не се безпокой. Обезкървеният е слаб и безпомощен.

— Вече се уморих да бягам.

Ерастас се изсмя.

— Бягството ни скоро ще стане неистово и отчаяно, Сек. Драконъс проумя — там, в самия край, сигурен съм. И в този момент пътува към господаря на Хейт. Ще признае ли ролята си в онова първо убийство? Чудя се.

— Ако предпочете мълчанието, ще превърне господаря на Хейт в свой враг.

— Не те ли радва мисълта за тези двамата, вкопчени в битка? Планини ще се срутват и морета ще се надигат, за да потопят половината свят. — Ерастас награби двата счупени крака и задърпа трупа към купчината плочи.

— Също толкова възможно е — каза Секул — двамата да сключат съюз, да привлекат и К’рул, а след това всички да тръгнат по дирята ни!