Ковачница на мрак

Както се оказа, не ѝ оставиха никакво време да се почисти, след като кастеланът на крепостта, сдържано официален мъж на име Харадегар, пое отговорността за нея още на входа на крепостта и след като зачисли двайсетина слуги към жриците ѝ, я поведе в цитаделата за незабавна среща с лорд Урусандер. Тази припряност едва ли беше плод на някакво тактическо увъртане. По-скоро ѝ говореше за уважението на командира към титлата ѝ и дори той да видеше доказателството за сполетялото я, може би тя щеше да се възползва от това.

Харадегар я въведе в помещение с рафтове, затрупани с безчет книги и свитъци, и само една дълга маса в средата на стаята. Имаше и два хубаво изработени стола и един счупен.

След като кастеланът напусна, тя помисли дали да не седне, но след миг Урусандер пристигна.

— Висша жрице, чух за това, което ви е сполетяло. Но все пак трябва да попитам: какво правите тук?

Синтара нямаше да проси. В Урусандер видя мъж, притиснат отвсякъде. Добре разбираше амбициите на хората зад него. Мъже като Хун Раал мечтаеха командирът им да застане до Майка Тъма, като съпруг на богинята. След като двамата преодоляха първите мигове на неловкост в онзи ден на пристигането ѝ, тя го каза на Урусандер, докато стояха в същата тази стая.

— Милорд, сам вие не разполагате с нищо, с което да ѝ се противопоставите, и все пак трябва — но не като неин враг. По-скоро представете ѝ се като единствената ѝ надежда за мир. С моята помощ, милорд, вие можете да спасите Куралд Галайн.

А той каза:

— Вие би трябвало да знаете какво мисли тя, висша жрице, повече от всеки друг. Каква съдба очаква лорд Драконъс?

— Милорд, тя си взе консорт, защото знае, че никой мъж не може да ѝ бъде равен. Всъщност в своята самота тя се стреми да защити всички. Засега всеки брачен съюз с нея ще е небалансиран. Точно това трябва да се промени.

Той извърна очи.

— Имам легиона.

Синтара смъкна качулката си и поклати глава.

— Ще излеете ли съпружеска любов в безкраен мрак, в селение, отхвърлящо допира ви, отказващо благослова на очите ви? Ще отдадете ли своята любов на нещо непознаваемо?

Той изруга, но не заради това, което тя може би очакваше.

— Всички тези приказки за женитба! Питал ли ме е някой? Майка Тъма питала ли ме е? И сега ми говорите за любов?

— Простете ми, милорд. Подведена бях да повярвам в… обратното. Както казвате, преклонение и любов не са едно и също.

— Точно така — отсече той.

Тя се вгледа мълчаливо в него. Виждаше мъж, който несъзнателно се бе отдръпнал в един ъгъл на помещението и ръцете му нервно посегнаха уж за да вземат свитък от най-близкия рафт, или книга, но отново се отдръпнаха. Синтара се зачуди къде е някогашният герой? Какви основания бяха останали за тази фанатична вярност, която го обкръжаваше? Вата Урусандер забравяше кой е бил някога и всичко, което го бе издигнало в очите на другите, вече беше зад него… и той добре го знаеше. Реши, че трябва да промени стратегията си и да се покаже по-открита за този мъж.

— Да оставим тогава настрана идеите за любов и да поговорим за политика. Вие обявихте завръщането на легиона, милорд. Благородниците не могат да видят в това нещо друго освен войнствен акт.

— Казаха ми за религиозен бунт срещу Майка Тъма.

— Не вярвайте на подстрекателите на страхове, милорд. Речният бог не представлява никаква заплаха, освен че този култ замъглява пътя напред. — Видя как Урусандер се намръщи и продължи: — Ще обясня. През цялото това време, докато вие стояхте тук, в тази крепост, благородниците се подготвяха срещу лорд Драконъс. Противопоставят се на нарастващата му власт. Когато Майка Тъма провъзгласи дома Пурейк за свои Първи чеда, другите благородници бяха много облекчени. Въпреки че всеки от тях беше съперничел за тази позиция, лорд Нимандър и тримата му синове бяха знатни и с това бе потвърден статутът на всеки Велик дом. Всъщност, мислеше се, че лорд Нимандър един ден ще се ожени за Майка Тъма.

Урусандер я гледаше внимателно и изражението му ѝ подсказа, че не знае подробностите, за които му говори.

— Но Нимандър умря и умря лошо. Имаше дори слух, че Драконъс е стоял зад това. Колкото и да не харесвам Консорта, не споделям това убеждение. Искам да кажа следното, лорд Урусандер. Благородниците са готови за война. Техните Домашни мечове чакат заповедта. Засега не могат да действат срещу Драконъс, защото той не е направил нищо открито. Макар и да не го знаят, той отказва трона до този на Майка Тъма… не, не гледайте толкова изненадано. Аз бях нейна Висша жрица. Тя го покани и той ѝ отказа.

— Ако това стане известно на благородниците, страхът им от него…

— Ще приключи? — Нетърпение и неверие се промъкнаха в тона ѝ и тя наведе очи. — Извинете за прекъсването, милорд.

— Защо тази истина се крие от благородниците?

Тя сви рамене.