Ковачница на мрак

— Това, че Майка Тъма държи любовник, е достатъчно дразнещо. Ако се разчуе, че той се е опълчил на повелята ѝ, това означава богохулство, нали? Драконъс е арогантен мъж и подозирам, че това е в сърцевината на неприязънта на благородниците към него. Той късно е влязъл в редиците на знатното съсловие и му липсва полагащото се смирение.

Урусандер я гледаше невярващо.

— И за това те са готови да тръгнат на война?

— Милорд — рече тя, — може би не съм толкова мъдра като Емрал Ланеар. Бездната знае, тя щеше да ви каже същото. Но определено разбирам следното: все едно дали е политическа, или лична, борбата винаги се свежда до това да имаш позиция. Статутът е цел, доколкото е мярка за отношението на другите, и самата власт не е нищо повече от оръжие, което да е подръка, когато всичко друго престане да впечатлява.

Той я изненада с горчивия си смях.

— А ако ви кажа, висша жрице, че истинската справедливост се противопоставя на всичко, което описахте… — Поклати глава. — Щом разбирате нещата толкова ясно, предлагам да вдигнем нивото на тази дискусия. Добре схващам предупреждението ви — щом благородниците са готови за война, не е трудно да си представим, че ще се обърнат срещу мен и легиона. Това е нелепо! Разбирам, че лорд Драконъс дори не е в Карканас!

— Не е, милорд. Но всички вече чуват за вашите войници в гората. Те избиват Отрекли се и, обзалагам се, всеки друг, когото намерят. Милорд, много от тези Отрекли се живеят във владенията на благородници. Войници на легиона нахлуват в техни земи безнаказано.

Урусандер извърна очи, а после седна тежко на другия стол.

— Направих грешка. Не трябваше да събирам легиона.

— Милорд, ако този сбор включва и части от ренегати, това сигурно може да се поправи.

Той я изгледа.

— Наистина ви подцених, висша жрице. Всъщност аз би трябвало да моля за прошка.

— Не бързайте, милорд. В тази религиозна война няма две фракции. Фракциите са три.

— Не разбирам.

— Видях добре знамето на легиона — каза тя. — И го виждам като знак. Въпреки цялата му глупост, когато Хун Раал ме подтикна да избягам при вас, милорд, вече вярвам, че някоя друга сила е говорила чрез него. Вие ме виждате, но не питате за преобразяването ми. Защо?

Забеляза притеснението му от въпроса си.

— Висша жрице, не разбирам нищо от магия. Промяната, която виждам, приех като знак за отхвърлянето ви от Майка Тъма.

— Нищо от това, което виждате, не е от нея, милорд. Нося дара на азатанаи.

— А какво е естеството на този дар?

— И аз бих искала да знам.

— Но заявявате, че сте в опозиция на Майка Тъма.

— Може би така, както дясната ръка е противопоставена на лявата.

— А речният бог?

— Мястото на онзи бог във всичко това тепърва ще се разбере, милорд. Най-добре е да изчакаме изявление от майка Шеканто и отец Скеленал.

— Мислех да пратя емисар при тях — отрони Урусандер. Едната му ръка беше на масата и пръстите бавно забарабаниха. Вдигна очи към нея. — Смятам да заявя, че легионът отхвърля действията на ренегатите. Всъщност смятам да ги обявя извън закона и да постановя награда за залавянето им.

— Нищо чудно, че Хун Раал не е тук.

— Вие последна сте говорили с него, висша жрице. Какви са плановете му?

— Плановете му? Объркани, струва ми се. Тоест не може да не гледа на определени елементи, извън благородниците и техните Домашни мечове, като на заплаха. Мисля, че е отишъл при легиона Хуст, за да се опита да преговаря.

— Торас Редоун най-вероятно ще го арестува веднага — изсумтя Урусандер. — Дори ще го екзекутира.

— Куражът на Хун Раал е несъмнен, милорд, и в негова защита, той наистина вярва, че действа в интерес на Куралд Галайн. Искрено жадува да ви види на трона до този на Майка Тъма.

— Ще го смачкам, висша жрице. Стига да доживее да се върне при мен.

В това обещание имаше желязна твърдост.

— Сър, имам нужда от място за размисъл. Това преображение в мен е по-дълбоко от цвета на кожата ми. Суетата втръсва. Също и светската амбиция. Когато се изправя пред моята сестра Висша жрица, боя се, че ще съм се превърнала в нейно изкривено отражение. Имаше отрова в сърцето ми и няма да бягам от тази истина.

Той се надигна от стола.

— Този разговор за магия ме притеснява. Имате цитаделата ми, висша жрице. Аз ще отида в командната ми палатка в лагера на легиона.

— Разбирам, че лейтенант Серап е тук. Тя ще знае повече за плановете на Хун Раал.

— Тя твърди обратното.

— Вярвате ли ѝ?

Той присви очи.

— Започвам да се чудя на кого да вярвам. Съветниците като че ли се развъждат като паразити около мен и колкото повече стават, все по-малко им се доверявам.

Тя наведе глава.

— Ще остана в цитаделата, милорд, и няма да ви търся навън.

Усмивката на Урусандер бе иронична, но той я остави без повече думи. Мина известно време, докато тя разбра иронията му и неказаното зад нея. „Защо не направи същата клетва в Карканас преди седмица?“ В учтивостта си не бе изрекъл този въпрос, но тя знаеше, че тази учтивост бе повече, отколкото заслужаваше.