Ковачница на мрак

— Идва — отвърна тя. — Сержант Йелд, вярвам, че настояването ти да направим това командно заседание е оправдано от вестта, която носиш.

— Да, капитане.

— Успя ли да говориш с Хун Раал?

— Не — отвърна Йелд. — Смята се, че е отпътувал към легиона Хуст с фургони, натоварени с дарове за войниците. Предполага се, че търси договаряне с командир Торас Редоун, с което да се гарантира, че между нашите легиони няма да възникнат враждебни действия.

— Нима? — каза Шаренас, присвила очи. После се обърна рязко към Синтара. — Висша жрице, чудя се що за роля си представяте за себе си на това съвещание?

— Позволете ми, капитане, да стоя като символ на притеснението ви.

Шаренас се намръщи.

— Едва ли някой от нас се нуждае от толкова одухотворен символ, висша жрице.

— Съжалявам, че изглеждате склонна да сте подозрителна към мен, капитане.

— Висша жрице, съмнявам се, че това стои особено високо в списъка на съжаленията ви — не остана длъжна Шаренас. — Но щом ще говорите за тях, бих искала да чуя повече.

— Добре. Сред най-първите ми съжаления, капитане, е това, че все още не знам мястото си в това заседание или в което и да е друго. Униформата, която вие носите, заявява ролята ви, независимо каква е обстановката. Щом човек ви погледне, разбира дарбата ви в командване, във военно дело и в логистика, нужна за поддържане на войнишка част. Хайде, не се извръщайте боязливо, както прави лейтенант Серап, а ме погледнете. Какво виждате? С това, че съм тук, аз заявявам един променен свят, капитане. Ако вкусът му е горчив, тогава ме изплюйте и обявете края на промяната пред всички. Кой може да каже дали светът ще се вслуша във вас?

Шаренас изгледа Висшата жрица, а след това изсумтя.

— Простете, висша жрице. Доколкото знаех, вие, жените от храма, говорите само с вагините си.

— Твърде често сте слушали приказките на Илгаст Ренд, капитане. Той идва от време, когато мечовете властваха и имаха дума за всичко. Ние се постарахме да се противопоставим и всъщност да обсебим това господство, и вместо него предложихме насладите на любовта. Не е ли любопитно, че той вижда в нас такава заплаха?

— Може би наистина съм слушала твърде често Илгаст Ренд — призна с лека усмивка Шаренас. След това усмивката помръкна. — Уви, векът на мечовете се завърна.

— Това съжаление е най-голямото в душата ми, капитан Шаренас, ако държите да научите пълния списък. Но пък аз виждам пред себе си само войници и предчувствам оживени изражения при ужасната новина, която сержантът ви скоро ще поднесе.

Йелд изпъшка все едно думите на Синтара бяха нанесли удар в гърдите му. Покашля се и рече:

— Моля за извинение, висша жрице, но не очаквам радост от това, което трябва да докладвам.

Чуха тропот на ботуши от коридора и след малко вратата се отвори широко и Урусандер нахлу в помещението. Огньовете, които Серап отново бе разпалила у командира, бяха угаснали под бремето на прераждането на легиона. Или, може би по-вероятно, бяха затихнали под замаята на объркването, вече заразила частите, които се бяха стекли в отговор на призива му. Изглеждаше измъчен и нервен. Тъжните му очи се впиха в сержант Йелд и той попита:

— Е?

— Сър, налага се да ви докладвам за клане.

Коравото скулесто лице на Урусандер помръкна.

— Достатъчно ми е опротивяло, сержант, от донесенията, които вече имах. Това убийство на Отрекли се трябва да спре, та дори да се наложи да поведа целия си легион в леса. — Извърна се и изгледа Серап така, че я накара да се присвие. — Тези ренегати ще увиснат на въжето.

Йелд помръдна неловко на място.

— Сър, жертвите не са Отрекли се. Благородници са.

Урусандер се олюля.

— Какво?!

— Сър, простете ми за тази ужасна новина. Сватбената процесия на дом Инис е нападната. Лорд Джаен и дъщеря му са убити. Заложник Крил Дурав също. Казаха ми, че първият, който ги е намерил, бил братът на Енесдия, Кадаспала.

От Урусандер се изтръгна някакъв звук, но Серап не можеше да откъсне погледа си от сержанта и видя как лицето на Йелд изведнъж се изкриви.

— Сър, в скръбта художникът е изтръгнал очите си. Казват, че е обезумял. Проклина всички, които се опитат да го утешат. Проклина Майка Тъма. Проклина лорд Аномандър, че се е забавил много в Карканас. Сред мъртвите имаше тела на Отрекли се, но Кадаспала обвинява войници на легиона… той… той сочи с пръст отряда на капитан Скара Бандарис, който срещнал в гората. — Йелд изведнъж спря и се разтрепери.

Всички мълчаха.

А след това Шаренас Анкаду прошепна:

— Скара не би направил това. Командире, Кадаспала наистина е полудял. Беснее срещу целия свят.

Кагамандра се смъкна в един стол и скри лицето си в ръце.

— Смирете мислите си — заговори Синтара с хладен, твърд глас. — Всички вие, овладейте гнева и ужаса, който ви е поразил. Да, аз едва стъпвам залитайки по този нов път, но съм поразена. Един въпрос ме гложди. Лорд Урусандер, чуйте ме.

Мрачният му поглед се впи в нея.

Тя прие мълчанието му за съгласие.