Ковачница на мрак

— Отрекли се, предполагам — каза Финара, загледана в злочестите мъже и жени. — Но малко от тях са стари, малко са децата, няма новородени. Тук нещо не е наред, Страж. Избери един — онзи слаб мъж, който се обърна да ни погледне два пъти — и го доведи тук. Искам да науча истината от него.

— Слушам.

Фарор Хенд слезе от коня и тръгна към опърпания мъж. Той я видя и като че ли се оклюма още повече. Когато му даде знак, се измъкна от тълпата и закуцука с овързаните си в парцали крака.

— Не се плаши — каза му Фарор Хенд. — Ние сме Стражи и искаме да чуем каква новина имаш да ни кажеш.

Мъжът присви очи към нея и вдигна рамене.

Върнаха се при Финара Стоун и тя попита:

— На изток сте от манастирите. Кое убежище търсят хората ви?

— Те ни изгониха — каза мъжът.

— Кои?

— Шейките. Но първо взеха децата ни. Това беше сделката, която предложиха. Храна за нас и обещанието, че децата ни ще са в безопасност с тях.

— А старците?

Мъжът поклати глава, сякаш въпросът бе съвсем глупав.

— Майките и бащите ни бяха от гората и реката. Избраха да останат. Сега всички са мъртви.

— Стражите не могат да ви вземат при себе си — каза Финара Стоун.

Той отново вдигна рамене.

— Могат, може би, да ви защитят от разбойници и… други врагове. Но от глада и зимния студ не могат да ви спасят.

— Нямаме къде другаде да идем.

— Има ли още като вас по този път?

Мъжът кимна и премести тежестта си от единия разкървавен крак на другия.

— Можеш да си вървиш — каза Финара Стоун.

Загледаха се след него, докато куцукаше обратно към раздърпаната колона, и капитанът изсъска:

— Взели са децата.

— Капитане — каза Фарор Хенд. — Вие носите вест на Шеканто и Скеленал, че Стражите им остават верни. Но ако Калат Хустаин знаеше за това… че Майката и Отеца на култа прогонват паството си и превръщат децата в жестоки разменни монети…

— Ще занесем съобщението си — заяви Финара и хвана юздите. После замълча и погледна Фарор. — Простете ми, Страж, че направих това пътуване напрегнато и неприятно. Водите между нас са разкаляни и съжалявам за това.

— И аз, капитане.

— Но тези неща се смаляват пред участта на хората, които виждаме на този път.

— Да, капитане.

Финара се поколеба, после каза:

— Когато приключиш с легион Хуст, Фарор Хенд, избери си място, където да чакаш.

— Сър?

— Място. Кажи ми избора си, преди да се простим, и ще се погрижа вестта да бъде пратена до… до който пожелаеш да я научи.

Фарор Хенд отвърна твърдо:

— Няма да изоставя Стражите.

— Назови място и ми кажи кой ще искаш да го научи.

— Капитане, ако такава вест трябва да стигне до някого, трябва да е годеникът ми. Но повтарям: няма да изоставя Стражите.

Финара кимна.

— Разбирам. И все пак помисли за място…

— Убежище.

— В идващите дни, Фарор Хенд, любовта ще се нуждае от такива убежища.

Фарор я изгледа продължително, кимна и каза:

— Ще помисля.

— Добре. Е, ще се наложи да яздим покрай пътя — мисля, че ще е непроходим поне до манастира Янис.

— Вие щяхте ли да можете да направите такава сделка, капитане?

Финара я изгледа рязко.

— Никога не съм раждала дете, Страж, тъй че не мога да кажа. — После поклати глава. — Ако не виждат никаква надежда пред себе си и в същото време им е предложено спасение за децата им… е, коя майка и кой баща не би пожертвал живота си, за да спаси живота на децата си?

— Шейките добре разбират това, мисля — каза Фарор. — И все пак. Когато се натъкнах на един от отрядите им, в развалините на разбойнически лагер, ми казаха, че им направили подобно предложение, само че майките прерязали гърлата на собствените си деца.

Финара примига.

— Изглежда егоистичен акт.

— Може би, капитане, някои ценят свободата повече от самия живот.

— Ако е собственият им живот, добре. Съмнявам се, че някое дете е приело с охота целувката на острието.

Фарор Хенд замълча — нямаше какво да възрази на думите на капитана. Но споменът я беше обсебил и след малко тя каза:

— Много нощи след това сънувах майки и бащи, които убиват децата си. Без да им предлагат никакви сделки и без да ги принуди никаква заплаха.

— Смущаващ сън, Страж, щом не е имало причина за деянията им.

— Но имаше, капитане. Донякъде. С всяко убито дете виждах как богатството на убиеца расте, в купища монети, в скъпоценни камъни и коприни, и роби също. Виждах как дебелеят, но през прозорците проблясваха пламъци и се приближаваха.

— Хайде да наблегнем на задачата си, Страж, и да не говорим повече за лоши сънища.

Финара Стоун пришпори коня си напред, с бързина, граничеща с безразсъдство, и Фарор Хенд я последва.

19.

Шумът на пиршеството изпълваше лагера на легиона Хуст. Усмихнат, Хун Раал погледна седящата срещу него жена и каза:

— Тогава ми се стори скромен жест, но не мога да отрека благодатта на този изход.

Торас Редоун не се усмихна в отговор. Изражението ѝ оставаше непроменено и тази подробност бе започнала да изнервя капитана. Тя вдигна чашата си с лявата си ръка и делвата с вино от личния си запас в дясната и ги постави на бедрата си.