Край Бизоновото езеро

Соколово око мислеше за Мо-ла, за щастливото обстоятелство, че толкова бързо бе намерил Ел Местисо и Мано Сангриенто, и за неочакваната надежда да се счепка още утре с апачите.

Внезапно Енсинас, сиболерото, пришпори коня си към челото на кавалкадата. Той беше стар, опитен саванен мъж, който бе свикнал да държи очите си отворени.

— Иска ли Соколово око да чуе една дума от своя брат? — попита той индианеца.

— Моят брат се е научил да ловува бизони и да разговаря с мечката. Соколово око държи ухото си отворено за него.

— Моят брат забеляза ли елшака, който растеше край водата извън града?

— Той го видя.

— Иззад елшите надничаха четири зли очи.

Старият ловец също като команча бе направил това наблюдение.

— При четирите зли очи имаше четири боси крака — допълни Соколово око.

Енсинас кимна. Сега знаеше, че отрядът се намира под отлично и бдително ръководство.

— Ел Местисо и Мано Сангриенто ще ни следват.

— Те няма да следват команча и бледоликите — възрази Соколово око.

Енсинас погледна изненадано бронзовото лице на индианеца.

— Как ще постъпят?

— Брат ми видя ли конете, които пасяха вдясно зад заграждението?

— Да.

— Разбойниците ще вземат два от тях и ще потърсят апачите между запада и севера, за да се върнат с тях по дирята на бледоликите, когато звездите изгреят на небето.

Енсинас бе смаян от проницателния ум, за който свидетелстваха тези думи, и от истината, която не можеше да им се оспори.

— Por Dios, това е вярно! Няма да ни се наложи да ги търсим, защото те сами ще ни дотърчат в ръцете!

— Те ще дойдат с утринната заря и ще дадат на команча и неговите бели братя скалповете си.

Соколово око видя до себе си мъж, който беше изкарал една добра школа в саваната, ето защо сега бе по-общителен, отколкото преди малко с хасиендерото.

— Кой е направил голямата диря, която води от Тубак на север? — попита той. — Тя е стара много слънца.

— Оставена е от една експедиция, която потеглила към Апачерията, за да намери там много злато.

— Злато? — поклати презрително глава индианецът. — Бледоликите търсят духа, който дебне в блясъка на метала, за да ги погуби. Те ще паднат и загинат от глад, зной и от ръката на апачите.

— Те имат и други врагове, по-опасни от апачите. Когато преди няколко дни се връщах от лова на бизони, срещнах трима ловци, които преследваха експедицията.

— Колко бледолики наброява тя?

— Осемдесет.

— Значи осем пъти по десет. Тримата мъже трябва да са големи и храбри ловци, за да се наемат с преследването на такъв голям брой врагове.

— Те са най-могъщите, докъдето саваните и горите стигат.

Вниманието на команча бе пробудено.

— Как се казват те?

— Всеки червен мъж знае техните имена. Аз седях цяла нощ с тях край лагерния огън и научих как се казват: Боа роз, Дормилон и Тибурсио Ареляно.

— Соколово око не познава първите две имена, но третото често е чувал. То принадлежи на един млад, добър бледолик, който е голям следотърсач. Бащата на този бледолик беше преди няколко зими в бивака на команчите и изпуши с Умната лисица калюмета във вигвама на вожда.

— Другите двама са още по-прочути от него. Боа роз и Дормилон са наречени така от белите. Червеният мъж обаче ги нарича вождовете на саваните и горите и им е дал имената…

Навярно за пръв път в своя живот Соколово око не успя да прикрие изненадата си. Почти бе спрял коня, когато прекъсна Енсинас:

— …имената Големия орел и Падащата светкавица.

— Да.

— Накъде води тяхната пътека?

— Към Мъгливите планини.

— Там е територията на Черната птица. Пушката на команча ще присъедини своя глас към гръмотевицата на техните карабини. Къде са се срещнали те с големия скаут?

— С Тибурсио Ареляно? Срещнали са го край хасиендата Дел Венадо. Недалеч оттам убили посред нощ два ягуара и една пума.

— Куршумът на скаута никога не пропуска целта.

— И преди, а сега е съвсем безпогрешен. Той е отнел пушката на Ел Местисо.

Този път команчът спря от изненада коня си.

— Пушката на Ел Местисо! Тя е най-добрата, която някога е говорила в тази страна, и се намираше в ръка, равняваща се на лапите на десет мечки. Той бил ли се е с Ел Местисо?

— Да. Разбойниците щели да нападнат дон Агустин и дъщеря му — Ел Местисо се канел да я направи насила своя жена или да изтръгне откуп за нея. Тибурсио пристигнал и отървал бащата и дъщерята.

— Той обича ли я?

Енсинас кимна замислено.

— Той ме помоли да й предам поздрав, който никой не бива да чуе. Аз и Паскуал отиваме в хасиендата да съберем стадата.

— Притежава ли богатият бледолик много стада?

— Повече от всеки друг. Ние ще ги подкараме и съберем край Бизоновото езеро, когато слънцето залезе шест пъти.

Соколово око наостри слух. Проницателният команч бе споходен от една мисъл.

— Знае ли Ел Местисо за това?

Енсинас се замисли.

— Той знае.

— Кой му го е казал?

— Аз самият. Във вентата заговорих за тези неща и двамата папагоси чуха всяка моя дума.

Команчът замълча умислен. След минута вдигна глава.

— Нека моят бял брат поздрави красивата повелителка на хасиендата Дел Венадо и от Соколово око, команча, като й каже още: „При Бизоновото езеро се пази от Ел Местисо!“