Край Бизоновото езеро

— Зная много добре, че той ще ни потърси, за да отмъсти за сина на Лисицата. Трябва да отида при Черната птица да ми даде хора, с които ще отмъкна дъщерята на хасиендерото край Бизоновото езеро. Ето как ще го примамим в Апачерията и там ще му видя сметката.

— Това момиче няма да ни донесе нищо друго освен нещастие и ще…

— Напред! — прекъсна го Ел Местисо.

Той беше погледнал назад и забеляза, че са преследвани.

С бягството на двамата разбойници бяха изчезнали най-върлите противници на команчите и белите и малкото все още боеспособни апачи бяха бързо сразени.

Соколово око скочи отново на коня си. Един къс вик и едно движение с ръка към откритата степ, където се отдалечаваха Ел Местисо и Кървавата ръка, подсказа какво има предвид. Който беше способен да язди, яхна животното си и го последва.

Двамата разбойници поеха към мястото, където предната вечер се бяха натъкнали на апачите и където все още се намираха откраднатите коне.

Ел Местисо поглеждаше от време на време назад. Преследвачите скъсяваха дистанцията. За да се изплъзнат, баща и син трябваше да се отклонят от посоката, която водеше към конете.

Това се оказа удачно. Соколово око продължи в същата посока; другите го следваха, макар и да не отгатваха намерението му. Скоро Ел Местисо изчезна с баща си на северния хоризонт.

Шестимата апачи, оставени при конете, седяха мълчаливо на земята. Всеки от тях тайно се ядосваше в себе си, че трябва да дреме тук, докато останалите имаха възможността да вземат скалпа на своя смъртен враг.

Откраднатите, грижливо спънати коне пасяха наблизо и закриваха видимостта на изток. Безгрижните пазачи усетиха приближаващите в галоп команчи и вакероси едва когато чуха тропота от копитата на конете им.

Те скочиха и поискаха да се втурнат към конете си и да ги яхнат, но беше твърде късно. Соколово око се вряза в тях и мигновено сграбчи с лявата ръка един апач, за да го дръпне към себе си. Друг апач успя да се добере до един кон, но беше пронизан от Енсинас тъкмо когато се канеше да сложи крак в стремето.

Соколово око бе скочил от коня и размахваше ножа, след няколко минути на седлото му висяха скалповете на четиримата апачи.

Хасиендерото пристъпи към него.

— Моят червен брат изпълни думата си. Аз му благодаря!

Соколово око отговори само с гордо кимване. Хасиендерото подаде ръка на Енсинас и Паскуал.

— Вие се държахте храбро и ще си получите вашите квадрупли. Помогнете само да откараме конете до полесражението!

С помощта на индианците това стана бързо. От двайсет и един команчи бяха загинали четиринайсет, а от дванайсетте мексиканци — шестима. Тази голяма загуба отиде в сметката на Ел Местисо и Кървавата ръка. В замяна на това пък от петдесет апачи само един се бе изплъзнал. Ранените бяха превързани, а мъртвите — погребани.

Кожите бяха докарани и скоро разменени срещу определени количества от предметите, които Умната лисица бе пожелал.

Белите се сбогуваха с индианците.

Соколово око беше прибавил към четирите скалпа още осем. Той ги предаде на един от индианците.

— Нека моят брат, като се върне в бивака, да окачи тези скалпове във вигвама на Соколово око.

— Не иска ли Соколово око сам да го стори?

— Не. Моите братя ще предадат на Умната лисица вещите, които получиха срещу кожите.. Соколово око обаче трябва да следва дирята на Ел Местисо и Мано Сангриенто и няма да се върне във вигвама си, преди да е взел техните скалпове. Нека Умната лисица му прати десет воини, които да го чакат край Рио Хила при Бизоновия остров. Соколово око ще се срещне с тях, когато луната пет пъти е следвала слънцето. Хоуг!

Той се качи на коня, вдигна ръка за поздрав и препусна по следите на разбойниците.

8. Саванен съд

Когато Бараха и Ороче изчезнаха зад ъгъла на индианския гроб, спряха и се спогледаха нерешително.

— Сеньор Ороче, мисля, че се измъкнахме читави от ужасните дяволи!

Ороче отметна поразбърканите къдри и подреди наметалото си на изкусни дипли.

— Аз мисля, че ще е най-добре да си плюем час по-скоро на петите. На тези ловци на ягуари като едното нищо може да им скимне все пак да ни пречукат, а тогава няма да е вече така лесно да се позаинтересуваме още малко за бонансата.

— Тук действително сте прав. Ето защо най-добре е да не тръгваме направо към лагера. Наистина би могло да им хрумне да ни върнат и тогава със сигурност ще ни стигнат.

— Какво предлагате да правим, сеньор Бараха?

— Да се насочим към планините и да чакаме, докато тези ужасни ловци напуснат мястото!

— Това е добра идея! Аз съм на мнение, че ако изчакаме, ще намерим още много злато.

— В такъв случай ни трябва един добър кон. Тези безогледни мъже опушкаха животните ни. Късмет, че не бяхме се освободили от карабините и ласата си. Оръжията ни са тук и вероятно ще е възможно да пипнем бонансата. Хайде, дон Диего, вие сте умен гамбусино. В тази местност можем да открием някоя втора бонанса. Помислете за скалната плоча, в която видяхте петнайсет процента злато!