Кралят на петрола

— Но ще трябва да сме много предпазливи. Тези трийсет нихораси са изминали дългия път от Глуми Уотър до Чели, без да спират. Щом съгледвачи постъпят така, е ясно какво означава това — върнали са се там, откъдето са тръгнали. Следователно предполагам, че край Чели са се събрали всички воини на нихорасите, за да почнат похода си срещу навахите.

— В такъв случай разузнавачите са им предали пленниците и сега ще е двойно по-трудно и по-опасно да се опитаме да ги освободим — обади се Хокинс.

— Те ще бъдат свободни — каза Винету с обичайния си твърд и решителен глас, — само не бива да постъпваме непредпазливо.

След като изчакаха до свечеряването да остане около четвърт час, продължиха ездата. Но още преди да започне да се смрачава, забелязаха, че на северния хоризонт се появи тъмна ивица.

— Това е гората по бреговете на Чели — обясни Олд Шетърхенд. — Почакайте тук! Ще продължа сам още малко нататък, откъдето ще мога добре да я огледам с бинокъла. Самотният ездач ще бъде забелязан оттам много по-трудно, отколкото целият ни отряд.

Той се понесе в тръс и недалеч спря коня си. Видяха го как насочи далекогледа към гората. После се върна и им каза:

— Сигурно знаете, че по това годишно време в Чели има вода. И тук тя протича през дълбок пролом точно в нашата посока. Стръмните му склонове са обрасли с гора. Тази гора образува тъмната ивица, която огледах с бинокъла си. Ако нихорасите се бяха разположили на лагер там, непременно щях да ги видя. Значи се намират долу, край самата река. Да продължим напред!

В онези райони здрачаването трае много кратко време. Бързо се стъмни и вече можеха да бъдат сигурни, че не е възможно да ги забележат откъм обраслия с дървета ръб на речния пролом. Не измина и четвърт час, когато по звука от конските копита разбраха, че земята е покрита с трева, а веднага след това се добраха и до края на гората. Там спряха и слязоха от седлата.

И дума не можеше да става да палят огън. Тъй като индианците бяха наблизо, налагаше се да останат както на тъмно, тъй и на такова разстояние от тях, че те да не могат да чуят, ако някой от конете им изцвилеше. За тази цел естествено трябваше да узнаят къде точно се намираха. Олд Шетърхенд и Винету бяха убедени, че са недалеч от местността, над която видяха да се реят лешоядите. Следователно нихорасите сигурно бяха нейде наблизо. Двамата уестмани се отправиха на разузнаване. Навлязоха в гората и измина повече от половин час, преди някой от тях да се върне. И този някой беше Олд Шетърхенд.

— Озовали сме се тъкмо на най-подходящото място. Действително трябва да похвалим невероятния усет на апача, с който ни доведе до тук. Горната ивица на гората не е по-широка от трийсетина метра. Спуснахме се доста надолу, а при тази тъмнина това съвсем не беше лесна работа, и забелязахме три огъня, но не е изключено да има и други, които не сме успели да видим. По броя на огньовете може да се заключи, че долу се намират не само трийсетината съгледвачи, а всичките воини на нихорасите. Ако искаме да освободим пленниците, ще бъдем поставени пред тежко изпитание.

— А къде е Винету? — попита Сам.

— Върнах се да ви уведомя. Ако и двамата се забавехме по-дълго, лесно можехте да се разтревожите. Апачът слезе до самата река, за да огледа всички подробности. Струва ми се, че не можем да го очакваме, преди да е изминал един час. Теренът е много тежък, а за да се промъкнеш незабелязано около лагер, в който горят толкова много огньове, е необходима голяма предпазливост, както и доста време.

Оказа се, че ловецът дори беше подценил трудностите, защото изминаха почти цели два часа, преди апачът да се появи. Той седна до Олд Шетърхенд и каза:

— Освен онези три огъня Винету забеляза и други два.

Значи общо са пет и край тях са се разположили на лагер може би над триста нихораси.

— Точно както предполагахме. Кой е предводителят им? Успя ли да го откриеш?

— Да, Мокаши, когото и ти познаваш.

— Бизона, един воин, когото уважавам. Ако идвахме като приятели, сигурно нямаше да ни посрещне враждебно.

— Но понеже искаме да освободим пленниците, сме врагове и не бива да се мяркаме нито пред него, нито пред хората му. Очите ми съзряха и самите пленници.

— Всички ли видя?

— Да, осем навахи и тримата бледолики. Легнали са край един от огньовете и воините са ги обградили с двоен кръг.

— Олеле мале! Значи ще е трудно да ги измъкнем.

— Не само че е трудно, ами е и направо невъзможно. Днес нищо не може да се направи, ще трябва да изчакаме до утре.

— Съгласен съм с моя червенокож брат. Би било лудост да рискуваме живота си, щом изгледите за успех са толкова несигурни.

— Позволи ми да ти кажа, че не проумявам защо вземате подобно решение — обади се Хокинс. — Мислите ли, че утре ще успеем да постигнем нещо повече, отколкото днес?

— Положително.

— От къде на къде? Изгледите ни за успех няма да са подобри.

— О, напротив.

— Мислиш ли? И защо?

— Нали споделяш мнението ни, че нихорасите са тръгнали на боен поход срещу навахите?

— Естествено!

— Вярваш ли, че са решили да си създават затруднения с тези единайсет пленници?