Кралят на петрола

— И ще удържиш на думата си, нали?

— Нарушил ли е някога Винету дадената дума?

— Не е. Но я ми кажи как ще се отнасяте с нас след като ви пуснем да си отидете?

— Ще зависи изцяло от поведението ви към нас. Тръгнете ли отново по петите ни, за да ни нападнете, ще се отбраняваме.

— Накъде ще се отправите?

— Все още и ние не знаем.

— Може би към навахите?

— Налага се да преследваме тримата избягали пленници. Ще поемем в посоката, в която яздят и те. Ако са отишли при навахите, и ние ще отидем при тях.

— И ще им помагате ли срещу нас?

— Ще ги подканим да сключат мир, също както постъпихме и с теб. Нали вече ти казах, че не сме ваши врагове, но не сме и техни. Бързо решавай! След малко трябва да тръгнем, защото иначе бледоликите ще спечелят твърде голяма преднина.

Мокаши притвори очи, за да премисли всички "за и „против“. После отново ги отвори и заяви:

— Ще ви върнем всичко, което е било ваше, и след това можете да си вървите.

— И няма да ни преследвате?

— Няма да мислим повече за вас, но в замяна на това вие не бива никъде да споменавате как попаднах в ръцете ви!

— Съгласен съм! Готов ли е моят брат Мокаши да изпуши с нас лулата на мира, за да подкрепим това споразумение?

— Да.

— Чакай! — намеси се Олд Шетърхенд. — Моят брат Винету забрави нещо важно. Той не помисли за осемте навахи, които се намират в ръцете на нихорасите.

— Помислих — отговори апачът.

— Трябва да искаме и тяхното освобождаване.

Но при тези думи Мокаши гневно избухна:

— Какво ви засягат те? Да не са ваши пленници? Нима ги заловихме заедно с вас? Казахте, че не сте нито техни, нито наши врагове, и аз ви повярвах. Нима съм се излъгал? Проявих добра воля, що се отнася до вашите хора и вашите вещи. Но тези навахи, които са наши врагове, са ви съвсем чужди, изобщо не ви засягат и нямате никакво право да ги искате от нас. А ако въпреки всичко продължите да настоявате, ще оттегля обещанието си и нека борбата между вас и нас започне, макар да ме заплашихте, че ще бъда първият, който ще умре.

Все пак човечността подтикна Олд Шетърхенд да не отстъпва от своето искане. Винету обаче мислеше че могат да постигнат целта си и по друг начин. Затова той тайно даде знак на белия ловец и се обърна към вожда на нихорасите:

— Моят брат Мокаши е прав. Ние нямаме право да искаме от него и тези навахи, защото те не са наши спътници, но ти добре знаеш, че както на вас, тъй и на тях гледам като на мои братя и затова ще изкажа една молба в тяхна полза.

— Нека Винету говори, ще го изслушам.

— Какво възнамерявате да правите с тези пленници?

— Ще умрат на кола на мъченията също както и всички други навахи, които ни паднат в ръцете.

— Тогава те моля да не допускаш да умрат още сега.

— Ами кога?

— След като приключи битката и бойната секира отново бъде заровена.

— И без да ме молиш, ще стане така. Ти си най-прочутият вожд на апачите и следователно трябва да познаваш обичаите на всички племена. Пленниците не се измъчват по време на бойния поход, а едва след като победителите се завърнат в своите села. Тъй ще постъпим и ние.

— Знаех го. Вече се споразумяхме и по този случай ще изпушим лулата на мира.

— Тогава ме развържете и нека заедно излезем на открито пред дърветата, за да видят и воините ми, че пушим калюмета. Така ще разберат, че няма защо да се тревожат за мен и че между нас и вас е сключен мир.

Желанието му бе изпълнено незабавно. Развързаха ремъците му и после всички насядаха на открито, където предишния ден бяха горели огньовете. Там Винету натъпка с тютюн своята лула на мира, запали я и я подаде на Мокаши пръв да дръпне от нея. След това тя тръгна от ръка на ръка. Дори жените и децата трябваше поне да я сложат в уста, иначе според индианските схващания споразумението нямаше да се отнася и за тях, тъй че можеха да бъдат нападнати и дори убити, без това да даде право на когото и да било да обвини червенокожите във вероломство.

След като церемонията приключи, Мокаши подаде ръка на всички, дори и на децата, а после отиде при хората си да ги уведоми за сключената спогодба.

— Много ми се искаше да освободим и осемте навахи — каза Олд Шетърхенд. — А ето че сме принудени да ги оставим в ръцете на нихорасите.

— Нека моят брат не се безпокои за тях. Нищо лошо няма да им се случи — увери го Винету.

— Това не е чак толкова сигурно, колкото изглежда си мислиш.

— Сигурно е. Нихорасите ще бъдат принудени да освободят и тези пленници.

— Кой ще ги принуди? Навахите ли?

— Да.

— Откъде ще разберат за пленниците?

— Ние ще им кажем.

— Значи смяташ оттук да тръгнем право към навахите?

— Така ще постъпим, защото Краля на петрола е при тях.

— Хмм! Наистина има причини, които говорят в полза на това предположение. Тримата негодници нямат оръжия и не могат да убият никакъв дивеч. Липсва им и огниво. Ще гладуват и ще се видят принудени да отидат при хора, а натам, накъдето са тръгнали, други хора освен навахите няма. Разбира се, никой не знае как те ще ги посрещнат.

— Сигурно добре.