Кралят на петрола

— Винету, Олд Шетърхенд, Сам Хокинс и още няколко уестмани, а заедно с тях и цял керван немски преселници.

— Ти луд ли си? — процеди Волф. — Олд Шетърхенд и Винету пленени?

Тогава се намеси Полър:

— Това съвсем не е всичко. Сред тях се намира и Ши Со, който идва от Германия заедно с един друг младеж на име Адолф Волф.

При тези думи белобрадият буквално изкрещя:

— Адолф Волф? Немец? Сигурен ли си?

— Разбира се. Нали бях водач на кервана. Мога да говоря немски и спечелих доверието им.

— Небеса! Ами тогава трябва да ви кажа, че аз съм чичото на Адолф Волф. Той идва при мен. Значи и той, и Ши Со са пленени? Бързо, бързо, елате с мен да отидем при вожда! Трябва всичко да ни разкажете, а после незабавно тръгваме да им се притечем на помощ.

Той пришпори коня си и препусна към лагера в галоп. Тримата бели го последваха, като скришом си размениха погледи, изпълнени със задоволство. Зад гърба им яздеха индианците. Единствената цел на Полър, Бътлър и Краля на петрола беше да се снабдят от навахите с оръжия и муниции, а после по най-бързия възможен начин да продължат пътя си. Естествено знаеха, че ще бъдат преследвани, и в никакъв случай нямаха намерение да се оставят да ги заловят. Можеше да се очакват само два варианта: или щяха да успеят да се измъкнат от навахите веднага след като се въоръжат с тяхна помощ, което бе най-изгодното решение за тримата, или щяха да ги задържат и да ги принудят заедно с тях да тръгнат на поход срещу нихорасите. В този случай най-важното беше да спечелят време и да изчакат някоя удобна възможност за бягство, а това можеше да се осъществи само ако се предотвратеше срещата на навахите с Олд Шетърхенд и неговите хора. Докато яздеха към лагера, Краля на петрола размисляше именно как да стане това. Отначало нищо не му хрумваше, но най-сетне му дойде на ум една подходяща мисъл. Олд Шетърхенд, Винету и спътниците им се намираха на левия бряг на реката Чели. Успееха ли да накарат навахите да останат на десния й бряг, срещата им сигурно щеше да се забави поне с няколко дни и можеше да се очаква, че междувременно все щеше да им се предложи удобен случай за бягство. Ето защо, за да не го чуе яздещият начело Волф, с приглушен глас Краля на петрола даде на двамата си другари следните указания:

— Попитат ли ни нещо, оставете ме аз да отговарям и преди всичко запомнете най-важното: не сме били на левия бряг на реката, а на десния, и Олд Шетърхенд с хората си се намира откъм същата страна на Чели.

— Защо е необходимо всичко това? — осведоми се Бътлър.

— Ще ти обясня по-късно, сега няма време.

Той беше прав, защото тъкмо в този момент ездачите влязоха в лагера. Намиращите се в него индианци отправиха учудени погледи към тримата непознати бели, понеже едва ли бяха предполагали, че ще се срещнат с бледолики в тази затънтена местност и при това когато бойната секира бе изровена. Волф продължи да язди заедно с тях до шатрата на вожда, който все още седеше пред входа й, там скочи от коня си и каза:

— Срещнах тези бели мъже и ги доведох при теб, защото ти носят много важно известие.

Нитзас-ини, Големият гръм огледа тримата новодошли, които също скочиха от седлата, и после попита Волф:

— Поздрави ли ги като приятели?

— Да.

Челото на вожда се покри с бръчки и той каза:

— Опитното око разбира още по кората на дървото, когато то е загнило отвътре. Ти не си държал очите си отворени.

Тримата бели не му бяха направили добро впечатление. Трябваше да са глухи, за да не го разберат от думите му. Затова Краля на петрола направи две-три крачки към него и полуучтиво полуукорително му каза:

— Има дървета, които вътрешно са здрави, макар кората им да изглежда болна. Нека Големия гръм съди за нас едва след като ни опознае!

Бръчките по челото на вожда станаха още по-дълбоки и гласът му прозвуча строго и недружелюбно:

— Изминали са неколкостотин лета, откакто бледоликите са дошли в нашите земи, тъй че сме имали достатъчно време да ги опознаем. Сред тях се броят на пръсти онези, които могат да бъдат наречени приятели на червенокожите мъже.

— Ние сме тъкмо от тях и ще ви го докажем.

— Ще имате късмет, ако можете!

— Късмет ли? Струва ми се, че няма от какво да се боим при вас, тъй като мистър Волф ни посрещна приятелски.

— Каквото той е направил и казал, не е обвързващо за червенокожите мъже. Аз съм върховният вожд на навахите, при които се намирате, и съдбата ви зависи не от неговата воля, а от моето решение.

При тези думи тримата мъже усетиха как страх свива сърцата им. Краля на петрола обаче не се издаде, а уверено продължи:

— Чувал съм, че Великия гръм е справедлив и мъдър предводител. Той сигурно няма да се отнесе враждебно към воини, дошли при него, за да спасят и него, и хората му.

— Вие ли ще ни спасявате? — попита вождът и погледът му отново се плъзна презрително по фигурите на тримата. — Но този, който ще спасявате, трябва преди всичко да се намира в опасност.

— Точно такъв е случаят.

— Тогава ми кажи от каква опасност се каните да ни избавите!

— Опасността идва от нихорасите.