Кралят на петрола

— Нямам такива опасения — намеси се вождът. — Касти-тине е най-способният съгледвач на племето и взе със себе си девет опитни разузнавачи, така че не ме е страх за тях. Вероятно не са могли тъй бързо да се натъкнат на нихорасите и са били принудени дълго да търсят, докато намерят следите им. Наложило се е да се разпръснат в различни посоки и да обходят по-големи участъци, а после не им е било толкова лесно отново да се съберат. Всичко това им е струвало твърде много време.

— Да се надяваме, че е така! И тъй, аз тръгвам и ще избера няколко воини да ме придружат.

— Вземи колкото искаш. Онзи, който яхва коня си и отива на лов за антилопи, не бива да е сам, а трябва да има достатъчно хора, за да изтощи дивеча.

— Тогава сбогом, Нитзас-ини!

— Сбогом, Маитсо!

Белобрадият се метна на коня и обикаляйки бавно из лагера, подкани няколко воини да го придружат. Те се съгласиха с радост, защото за индианците в онези райони ловът на антилопи е такова развлечение, което те страстно обичат. Белобрадият бе наречен от вожда Маитсо, а на езика на навахите тази дума означава вълк. От това можеше да се заключи, че немското име на мъжа е било някога Волф. Ако читателят си спомни, че младият другар и приятел на Ши Со се казваше Адолф Волф, няма да е трудно да се досети, че Маитсо бе онзи чичо, когото Адолф искаше да посети.

Белобрадият и придружаващите го индианци навлязоха надалеч в равнината и успяха да убият няколко антилопи. На връщане, когато все още им оставаше доста път до лагера, те забелязаха трима конници, които бавно се приближаваха от изток. Несъмнено бяха имали продължително и тежко пътуване, защото още отдалеч си личеше, че конете им са страшно изморени.

Щом видяха индианския отряд, тримата ездачи спряха конете си, за да се посъветват как да постъпят. После се приближиха. Тези хора бяха Полър, Бътлър и Краля на петрола.

— Добър вечер, сър!. — поздрави Гринли. — Виждам, че си бял, и затова предполагам, че ще ни дадеш верни сведения. От кое племе са индианците с теб?

— Навахи са — отговори Волф, като огледа непознатите с не особено благосклонно изражение на лицето.

— Кой ги предвожда?

— Нитзас-ини, върховният им вожд.

— А ти? Кой си ти? Невъзможно е да си навах!

— Защо не?

— Защото си бял.

— Пфу! Може да има и бели навахи. От дълги години живея близо до племето им и се причислявам към тях.

— Къде се намират в момента?

— Хмм, защо ми задаваш този въпрос?

— Защото непременно трябва да разберем къде са.

— Непременно ли? С други думи, трябва да ти кажа, така ли? Никой не е длъжен да ти го каже, а още по-малко пък аз.

— Въпреки всичко ще ми отговориш. Искаме да посетим Нитзас-ини, за да му предадем много важно известие.

— От кого?

— От неговите съгледвачи.

Ако Краля на петрола мислеше, че така веднага ще хване белобрадия на въдицата си, той се лъжеше. Напротив, белият ловец го загледа с още по-голямо подозрение от преди и каза:

— Съгледвачи ли? Не ми е известно да сме изпращали такива!

— Не се преструвай! Можеш да ни имаш доверие. Действително ви носим много важно известие от тях.

— Е, да предположим, че наистина няколко наши разузнавачи са се отправили нанякъде и че имат да ни съобщават нещо. Ти вярваш ли да им хрумне мисълта да ни изпратят вестта си по трима бледолики? Сигурно ще дойде някой от самите тях.

— Да, стига да може!

— Че защо да не може?

— Защото са пленени.

— Пленени? По дяволите! От кого?

— От нихорасите.

— Мътните те взели! Хора като нашите съгледвачи не попадат тъй лесно в плен.

— И въпреки това ги плениха!

— Къде?

— На два дни езда оттук, нагоре по долината на Чели.

— Колко са?

— Осем души.

— За съжаление броят им не съвпада, наистина не съвпада!

— По дяволите, ама че си недоверчив! Много добре знам, че са били десет. Двамата липсващи са убити от нихорасите.

— Убити ли? Слушай, мастър, внимавай! Никой от вас двамата няма физиономия, която да ми харесва. Имай грижата всичко, казано от вас, да е истина, иначе ще ви се случи нещо лошо!

— Както искаш! Не сме чак толкова умрели да ти правим услуга, а в замяна да получаваме само обиди и грубости!

— Не се ежи много-много! Виждам, че нямате оръжия и сте безпомощни. Не е необходимо кой знае какво въображение, за да ви сметне човек за скитници.

— Само защото сме бегълци ли?

— Ах, тъй ли? И откъде идвате?

— От нихорасите, където бяхме в плен.

— Хмм! Значи сте били техни пленници заедно с нашите съгледвачи?

— Да. Вдигай колкото щеш рамене! Ще дойде време да ни благодариш, че се изпречихме на пътя ти. Знаеш ли езерото Глуми Уотър, дето е от другата страна на Чели?

— Да.

— Е, недалеч от него Мокаши застреля вашия Касти-тине заедно с още един разузнавач, а останалите осем бяха пленени край Глуми Уотър и после отвлечени към Чели. Ние тримата също бяхме в ръцете на нихорасите, но успяхме да избягаме. Ако щеш вярвай, ако щеш недей — все ми е едно!

След като Волф чу името на Касти-тине, не можеше повече да се съмнява. Той изплашено възкликна:

— Касти-тине застрелян? Истина ли е? Ами останалите пленници? Мътните го взели, значи лошо ги чака!

— О, там има и други хора, чието положение не е по-розово!

— И други ли? Кои са те?