Кралят на петрола

При тези думи самообладанието на вожда се възвърна. След като се опомни, той си каза, че е под достойнството му да позволи на околните да разберат колко дълбоко го е засегнала тази вест. Затова той си наложи външно да изглежда спокоен и попита:

— Ши Со е пленен? Сигурен ли си?

— Напълно — отговори Краля на петрола. — Не само че лежахме вързани наблизо, но дори разговаряхме с него и с всичките му придружители.

— Какви хора има заедно с него?

— Един негов млад приятел на име Волф, няколко немски семейства, изселили се от Германия, както и цяла група от прочути уестмани, за които сигурно няма да повярвате, че са се оставили тъй лесно да ги пленят.

— Кои са тези мъже?

— Олд Шетърхенд…

— Олд Шетър… Уф, уф!

— Освен това Винету.

— Най-великият вожд на апачите! Уф, уф, уф!

— Сам Хокинс, Дик Стоун, Уил Паркър, Дрол, Хобъл Франк, а това са несъмнено все хора, които ти едва ли ще причислиш към страхливците.

Наоколо се разнесоха силни викове на удивление, та дори и на уплаха, а това даде на вожда време да се овладее, тъй като самообладанието му отново се канеше да го напусне. Той разблъска хората, изпречили се на пътя му, и се втурна в шатрата си. Отвътре се чу гласът му, както и гласът на жена му, после двамата излязоха навън и жената извика:

— Нима е възможно? Истина ли е? Синът ми е попаднал в ръцете на нашите врагове нихорасите?

— Да — отговори Краля на петрола.

— Тогава трябва бързо да го спасим! Разправи ми всичко каквото знаеш, и ми кажи къде са враговете ни! Не бива да се бавим. И тъй, хайде, започвай, говори!

Естествено като жена тя съумяваше далеч по-малко да овладее вълнението си, отколкото вожда. Тя хвана Гринли за ръката и го разтърси, сякаш по този начин можеше да ускори получаването на тъй желаните сведения. А Краля на петрола й отговори спокойно:

— Да, наистина дойдохме да ви уведомим за всичко станало, обаче вождът ни посрещна като врагове, тъй че сега предпочитаме да запазим за нас каквото знаем.

— Куче! — грубо се обърна към него Големия гръм. — Не искаш да говориш ли? Има средства да ти отворим устата!

— Едва ли ще помогнат — отвърна Краля на петрола със самоуверена усмивка.

— Ще ви печем на бавен огън!

— Пфу!

— Ще ви вържем на кола на мъченията!

— Пфу! Ние сме храбри мъже и знаем да мрем.

В този момент жената сложи ръце върху рамото и ръката на своя съпруг и настоятелно го помоли:

— Бъди дружелюбен с тях! Искали са да ни донесат това известие и не заслужават да се отнасяш враждебно към тях.

— Лицата им не са лица на добри мъже. Нямам им доверие — отговори й мрачно той.

Жената на вожда продължи да го моли, а и Волф се присъедини към нея със своите упреци и възражения, защото се тревожеше за племенника си. С всеки нов поглед, хвърлен към тях, и на него тримата бели все по-малко му харесваха, но те не му бяха причинили никаква злина, а благодарение на техните сведения той можеше да спаси своя роднина. Това му даваше достатъчно основание също да се застъпи за тях. Вождът, който къде-къде предпочиташе да се отнесе към бледоликите сурово, не успя да устои на настояването на двамата и най-сетне заяви:

— Да бъде както искате. Нека бледоликите ни кажат в мир каквото имат да ни съобщават. И тъй, говорете!

Тази подкана бе отправена към Краля на петрола. Ако вождът мислеше, че Гринли незабавно ще я последва, то той се лъжеше, защото негодникът му отговори:

— Преди аз да изпълня желанието ти, трябва да знам дали вие ще изпълните нашите желания.

— Какви желания имате?

— Нуждаем се от оръжия. Ще ни дадете ли оръжия, ако ви направим услугата, която искате от нас?

— Да.

— Всеки ли ще получи по една пушка и нож?

— Да.

— А муниции?

— Също.

— Ами запаси от месо, тъй като не знаем дали скоро ще се натъкнем на дивеч?

— И месо ще получите, макар че е излишно, защото, докато сте при нас, няма да гладувате.

— Твърдо сме убедени в това, но за съжаление не можем дълго да останем тук.

— Кога искате да си тръгнете?

— Веднага след като ви разкажем случилото се.

— Невъзможно е.

— Защо?

— Ще трябва да останете при нас, докато се убедим, че всичко, което ни казахте, е истина.

— Но това недоверие е обидно за нас. Каква причина можем да имаме, за да ви излъжем?

— Не знам. Но причините могат да са какви ли не.

— Нямаме нито една. Съществуват две възможности: или сме ваши приятели, или ваши врагове. В първия случай и през ум няма да ни мине да ви измамим, а във втория никога не бихме дръзнали да дойдем в лагера ви.

— Думите ти звучат така, сякаш човек спокойно може да ти се довери, обаче бледоликите имат двоен език. С единия говорят едно, а с другия друго.

— Ние не сме такива. Бяхме пленници на нихорасите, те искаха да ни убият и ние им се изплъзнахме с голяма мъка, излагайки се на не една и две опасности. Като ти казвам, че имаме желание да си отмъстим, ти трябва да ни повярваш. Само че не можем да изпълним намерението си, защото сме твърде слаби. Ето защо дойдохме при вас.

Вождът се канеше да продължи с възраженията си, но неговата бяла скуоу настоятелно го замоли:

— Повярвай им, иначе ще изгубим скъпоценно време и ще пристигнем твърде късно, за да спасим нашия син.