Кралят на петрола

— О, имали сте! А дори и друго да ви е било невъзможно, то си могъл поне да дадеш ножчето на човека, който е лежал най-близо до теб.

— Времето ни беше съвсем недостатъчно.

— Не лъжи! Дори и да си прав, тогава би трябвало да надхитрите нихорасите. Докато са ви преследвали, сте могли тайно да се върнете и да освободите пленниците.

— Беше невъзможно. Ако са ни преследвали двайсет или трийсет души, в лагера са останали другите двеста и седемдесет.

Едва бе изрекъл тези думи и вече съжаляваше. И наистина незабавно се разбра, че е направил голяма и непростима грешка, понеже вождът го попита:

— Значи нихорасите са триста, така ли?

— Да.

— Виждаш, че ние сме много повече от тях и въпреки това преди ни каза, че били далеч по-многобройни от нас. Внимавай, езикът ти е раздвоен!

— Не бях преброил точно воините ти — оправда се Гринли.

— Тогава по-добре си отваряй очите! Щом посред нощ си видял каква е числеността на нихорасите, би трябвало сега посред бял ден да знаеш по-точно колко воини са се събрали тук. На кой бряг на реката бивакуват нихорасите?

— На десния.

— Кога се канят да тръгнат?

— Едва след няколко дни — излъга Краля на петрола, — защото очакват и други воини.

— Опиши ни мястото по-подробно!

Гринли изпълни желанието му, доколкото бе възможно, а после добави:

— Вече ви казах всичко каквото знам и се надявам, че и ти ще удържиш на думата си. Дай ни оръжия и ни пусни да продължим пътуването си!

Големия гръм замислено поклати глава и след кратко мълчание отговори:

— Аз съм Нитзас-ини, върховният вожд на нихорасите, и никога не съм нарушавал думата си. А вие доказахте ли, че сте ни казали истината?

— Ти трябва да признаеш, че всичко, което ти казах, е вярно!

— Вярно е, но въпреки това не е изключено да си негодник.

— Тогава ще ви представя едно необоримо доказателство — то изцяло ще разпръсне съмненията ви.

Той не забеляза или пък не обърна внимание на предупредителните погледи, хвърляни му от Бътлър и Полър. Бръкна в джоба си и извади чека, адресиран до банката в Сан Франциско, който беше получил от банкера. Подавайки го на Волф, той каза:

— Ето, хвърли един поглед на този документ за изплащане на голяма парична сума! Не смяташ ли, че подобен чек за толкова много пари, и то като се имат предвид особените обстоятелства, може да бъде даден само на един почтен човек?

Волф внимателно огледа чека, а после прочете съдържанието му на вожда. Както вече на няколко пъти досега, Нитзас-ини се загледа замислено в земята и след малко каза:

— Значи името ти е Гринли?

— Да.

— Как се казват двамата ти спътници?

— Ето този е Бътлър, а другият е Полър.

В този момент Волф понечи да върне чека на Краля на петрола, обаче вождът бързо го дръпна от ръката му, сгъна го, тъй както го носеше и Гринли, пъхна го под пояса си и продължи да говори, сякаш не бе направил нищо особено:

— Чувал съм за един бледолик на име Гринли, когото наричат Краля на петрола. Ти познаваш ли го?

— Това съм аз — отвърна Гринли.

— Освен това съм чувал и за друг бледолик на име Бътлър, който бил предводител на Търсачите. Познаваш ли този човек?

— Не.

— Да не е този тук!

— Не е.

— Къде се намира петролният извор, който си продал?

— Край Чели.

— Не е вярно, по бреговете на реката няма капка петрол.

— Прав си, исках да кажа недалеч от Чели.

— Къде?

— Край Глуми Уотър.

— И това не е вярно.

— О, вярно е!

— Не ми възразявай! Тук не е останала и педя земя, където да не е стъпвал кракът ми. По тези места няма никакъв петрол. Ти си мошеник!

— Гръм и мълния! — избухна Краля на петрола. — Нима трябва да…

— Мълчи! — прекъсна го вождът. — По лицата ви веднага разбрах, че не сте честни хора, и изпуших с вас калюмета само защото ме принудиха.

— Изглежда, търсиш повод, за да се отметнеш от думата си, а?

Големия гръм направи горд и пренебрежителен жест и след като по лицето му се плъзна неизказано презрителна усмивка, отговори:

— Заради хора като вас нито един истински мъж не би казал някога зад гърба ми, че не съм удържал на думата си.

— Тогава ни дай оръжия, муниции и месо и ни пусни да си вървим по пътя! И ми върни хартията! Защо я взе?

— Няма да я върна на теб, а на онзи, комуто принадлежи. Ти с измама си получил тези пари от бледоликия, купил от теб петролния извор, където няма никакъв петрол. Вълка сигурно знае какво трябва да направи.

Той измъкна чека от пояса си и с многозначителен жест го върна на Волф. Белият бързо го пъхна в джоба си.

— Чакай! — извика Гринли и очите му гневно заблестяха. — Този документ е мой!

— Добре — каза Волф и по лицето му се плъзна твърде доволна усмивка.

— Тогава ми го дай!

Няма — отговори му Волф със същата доволна усмивка.

Защо? Да не искаш да ме обереш?

— Не.

— Давай го тогава!

— Няма.

— В такъв случай си крадец и аз…

Но ето че Волф го прекъсна със съвсем друг тон:

— Мери си думите, мистър Гринли! Обидиш ли ме, с теб е свършено. Аз не съм крадец.

— Защо тогава задържаш чека, който е мой?