Кралят на петрола

— Да. Можете да се досетите, че в най-скоро време навахите ще тръгнат да освобождават мнимите пленници, и ние знаем, че ще поемат по десния бряг срещу течението на реката. Ще яздим подир тях, докато достигнем мястото, където ще спрат да пренощуват, Там тайно ще ги наблюдаваме и много бих се учудил, ако не ни се удаде някой изгоден случай да се докопаме до Волф.

— Може и да си прав. Тази мисъл отново ми вдъхва надежда. Дано само онзи тип носи у себе си чека!

— Че къде иначе ще го дене? Тук в Дивия запад няма огнеупорни каси, където човек да съхранява излишните си пари.

Те възседнаха конете си и потеглиха, без да се сбогуват.

Та на кого ли можеха да кажат „сбогом“? Изглежда, никой не им обръщаше внимание, но това бе само привидно, защото всъщност очите на всички тайно ги следяха.

Когато Краля на петрола и двамата му спътници започнаха да се спускат по стръмния склон към реката и изчезнаха от погледите на индианците, Волф отново се появи. Той се беше оттеглил зад няколко дървета и в момента се отправи към шатрата на вожда, пред която Големия гръм свика на съвещание най-изтъкнатите си воини. Бялата му жена много се тревожеше за техния син и подканяше мъжа си час по-скоро да тръгне, за да нападне нихорасите. Той я утеши с това, че Ши Со се намирал в компанията на толкова прочути, храбри и опитни воини. А от своя страна Волф добави:

— Освен това пленниците се убиват едва след като войната свърши и индианците се завърнат в селата си. Но тя все още изобщо не е започнала, тъй че няма защо да се страхуваш за сина си, както и аз съм далеч от мисълта да се тревожа за племенника си кой знае колко. Преди всичко трябва да помислим за най-належащото. В никакъв случай не бива да забравяме да поставим скрит съгледвач долу при реката.

— Защо? — попита вождът.

— Ако не се лъжа в предположенията си, след като получат оръжията, тримата бели ще се върнат и ще тръгнат по петите ни. От такава огромна сума човек не се отказва току-така, без да е направил всичко възможно да си я върне.

— Мислиш, че ще се опитат да те принудят да им дадеш хартията ли? — попита вождът.

— Нека дойдат! Те напуснаха лагера ни и димът на калюмета не може повече да ги закриля. Ще се запознаят с куршумите ни.

— Да, но ако ги видим, а те много ще внимават да не се мярнат пред очите ни. Сигурно ще се промъкват тайно подир нас, за да издебнат подходящ случай да ме нападнат. Поради тази причина и заради моята безопасност трябва да знам дали изобщо са решили да се върнат. Ето защо те моля да изпратиш долу при реката един съгледвач на кон.

— Защо да е на кон?

— Защото скоро ще тръгнем оттук и без кон ще му е трудно да ни догони.

Вождът изпълни молбата му и после вече можеше да започне съвещанието за похода срещу нихорасите, който по необходимост се ускори тъй много.

Всъщност нямаше какво чак толкова да обсъждат. Действително можеше да се предположи, че Гринли, Бътлър и Полър не им казаха цялата истина, но беше очевидно, че са били пленени, защото бяха дошли без каквито и да било оръжия. А и това, че съгледвачите на навахите, Олд Шетърхенд и Винету заедно със спътниците си са попаднали в ръцете на нихорасите, също можеше да се приеме за истина. Във всеки случай и нихорасите бяха изпратили съгледвачи, които сигурно са открили вече лагера на навахите, тъй като противниковите разузнавачи не са могли да им попречат. Несъмнено нихорасите вече са решили да преминат към нападение и това тяхно намерение се е затвърдило от бягството на тримата бледолики. За нихорасите не е било трудно да се досетят, че бегълците ще отидат при навахите, за да потърсят закрила и да ги известят за случилото се. Това предимство на врага можеше да се заличи само чрез бързо нападение, тъй че нихорасите сигурно незабавно са потеглили в поход срещу навахите. Навахите пък от своя страна бяха на мнение, че не бива да изчакват това нападение, а сами да го изпреварят или поне да тръгнат да пресрещнат неприятеля. Ето защо започнаха да се стягат за път и бяха готови едновременно със завръщането на шестимата ездачи, придружавали Гринли, Бътлър и Полър. Когато ги попитаха как са се държали тримата, индианците заявиха, че след като получили оръжията и мунициите, белите спокойно продължили пътя си, без да издават с каквото и да било, че таят някакви намерения отново да се върнат. Въпреки това съгледвачът остана долу при реката и в случай че бледоликите се завърнеха, получи нареждане да ги пропусне да минат покрай него, да ги наблюдава кратко време и после, описвайки широка дъга, да ги заобиколи и изпревари, за да догони и уведоми другарите си.

Естествено колоната тръгна по десния бряг срещу течението на реката, защото навахите повярваха в думите на Краля на петрола, че нихорасите трябва да се търсят именно там. Когато слънцето клонеше вече на заник, се появи съгледвачът и съобщи, че тримата бели действително са се върнали и следвали навахите по петите. Тъй като успяха да научат намеренията на бледоликите, индианците нямаше защо да се страхуват от тях.