Кралят на петрола

Той отиде да даде необходимите заповеди, а и другите навахи се отдръпнаха от тримата бели също както гълъбите отстъпват на нивата пред враните. Негодяите останаха сами. Никой не можеше да ги чуе и затова, без да се стесняват, те свободно дадоха воля на чувствата си.

— Какъв проклет тип е този Волф! — започна да ругае Гринли. — Наистина не иска да ми върне чека!

— У мен се породиха подобни подозрения още когато видях, че се каниш да им го покажеш — обади се Бътлър. — Излезе такъв глупак, какъвто и със свещ да търсиш, не можеш намери!

— Мълчи бе, тъпако! Нямах друг изход. Нали не искаха да ми повярват и някак си трябваше да се легитимирам.

— Да се легитимираш! С чек, придобит чрез измама! Къде се е чуло и видяло подобно нещо! Е, вече сам видя какъв успех пожъна с тази легитимация.

— Не можех да го предвидя.

— Но аз го предвиждах. Къде остана наградата ни за всички положени усилия, за всички опасности, които преодоляхме? Един-единствен миг ни отне всичко.

Препирнята им продължи доста време. Когато най-сетне и Полър започна да му прави упреци, Гринли го застави да млъкне с няколко груби ругатни и после продължи:

— Възможно е и да съм бил непредпазлив, но все още далеч не всичко е загубено. Пак ще си върнем чека.

— От Волф ли? — попита Бътлър с усмивка на съмнение.

— Да.

— Да не би да искаш да останеш тук и да чакаш, докато дойдат нихорасите или Олд Шетърхенд и Винету?

— Нямам такова намерение! Ще си тръгнем.

— Тогава ще отпишем чека!

— Няма. Казах, че ще си тръгнем, но това няма да стане преди да сме принудили Волф да ни го даде.

— И как ще го принудиш?

— Не забравяй, че ще получим оръжия.

— Значи ще се бием с него, така ли?

— Да, ако не ни остава друг избор.

— А индианците? Чия страна ще вземат в случая, как мислиш?

— Няма да се намесят. Изпушихме с тях лулата на мира и докато не напуснем лагера им, те нямат право да застават на негова страна и да предприемат действия срещу нас. Та нали той заяви, че не се числи към тях. Положението ще е друго, ако напуснем лагера и после решим да се върнем. Тогава калюметът ще е изгубил силата си. Вижте, носят ни месото! Скоро ще последват пушките и ножовете и тогава ще направя едно посещение на Волф. Ще ми помогнете, нали?

— Естествено! За такава сума човек ще поеме и по-голям риск: Можем да опитаме как ще потръгнат нещата. Стане ли твърде опасно, ще гледаме навреме да се откажем от това спречкване. Но там неколцина индианци възсядат конете си. Накъде ли тръгват?

— Може да ни е безразлично. Едва ли ни засяга.

Бътлър много се лъжеше. Вождът се приближи до тях заедно с един воин, който носеше дълги тънки парчета сушено месо.

— Кога се канят да ни напуснат бледоликите? — попита той.

— Веднага щом получим каквото ни обеща.

— И накъде ще насочите вашите коне?

— Надолу към коритото на Рио Навахос. Искаме да се спуснем по течението на Колорадо.

— Тогава можете веднага да тръгнете. Ето ви месото.

— Ами останалото?

— Също ще го получите. Виждате ли онези конници?

— Да.

— Те взеха за вас три пушки, три ножа, барут и олово.

Ще яздите заедно един час, а после, след като ви дадат тези неща, те ще се върнат в лагера ни.

Тримата се спогледаха разочаровано. Вождът много добре забеляза изражението на лицата им, но се престори, че нищо не е видял.

— Защо не ни ги дадете още сега? — попита Бътлър.

По устните на Големия гръм заигра особена усмивка и той отговори:

— Чувал съм, че бледоликите имат обичая да изпращат скъпите си гости с почетна свита. Точно това ще направим и ние.

— Приемаме с благодарност, но и сами можем да носим оръжията си.

— Защо ще си правите този труд? Нали в момента не ви трябват. Вижте, хората тръгват! Те обичат да яздят бързо. Гледайте да не изостанете, защото, ако пристигнат на мястото, където им наредих да ви предадат оръжията, а вас ви няма там, нищо няма да получите.

Той направи с ръка движение за сбогом и със сияещо от злорадство лице им обърна гръб. Беше изпълнил обещанието си и същевременно бе осуетил плановете на белите.

— Каква хитра лисица е този червенокож! — процеди Гринли. — Изглежда, е подозирал намеренията ни.

— Така е — съгласи се Бътлър. — Ами нали този червенокож негодник е приятел на Олд Шетърхенд и Винету! Когато човек си има работа с такъв тип, може със сигурност да се закълне, че ще бъде надхитрен и измамен. Сега няма на какво повече да се надяваме.

— Пфу! Съвсем не съм изгубил надежда.

— Наистина ли? Мислиш ли, че все още е възможно да постигнем нещо?

— Да.

— Как?

— Ще изчакаме, докато шестимата подлеци поемат обратно, и тогава ще се върнем.

— За да се разправим с Волф?

— Да.

— Би било нова глупост, защото всички червенокожи ще го подкрепят. Нали ти сам каза, че напуснем ли веднъж лагера им, калюметът губи силата си.

— Да, ако го нападнем открито, наистина ще е глупост.

— Значи ще стане тайно, така ли?