Кралят на петрола

— Защото някои неща от разказа ти не са ми съвсем ясни и защото настояваш тъй бързо да си тръгнеш оттук. Хора, които с такава мъка едва са се отървали от пленничество и смърт, се нуждаят от почивка и грижи. И едното, и другото можете да получите тук, но вие искате да си вървите. Освен това всеки друг на ваше място би се присъединил към нас в похода ни срещу нихорасите, за да си отмъсти. А вие и туй не желаете. Гледате само да си тръгнете, и то колкото е възможно по-скоро. Естествено такова поведение навежда на мисълта, че по петите ви идват хора, от които ужасно много се страхувате.

— Не е твоя работа какво мислим и какво искаме — надуто му отвърна Краля на петрола. — Аз пуших с вожда лулата на мира, което е обвързващо и за всичките му хора. Той е длъжен да изпълни обещанията си и няма право да ми взема каквото и да било.

— Съвсем правилно, сър! Големия гръм сигурно ще удържи на думата си.

— Тогава ми върни чека!

— Аз ли? Нямам такова намерение! В никой случай няма да го открадна, а само ще го запазя.

— Пъкъл и сатана! За кого ще го пазиш?

— За онези, които идват по следите ви — отговори му той, а щом видя, че Краля на петрола се кани гневно да избухне, Волф го сряза, като доста енергично му викна:

— Затваряй си устата! Не си въобразявай, че ти си човекът, който ще ме сплаши! Ако сте честни хора, можете спокойно да останете при нас. Дали тези пари ще ти бъдат изплатени три-четири дни по-рано, или по-късно, няма никакво значение, това няма да те докара до просешка тояга. Ще ви кажа какво мисля. Отначало ви сметнах за джентълмени, но след като изслушах твоя знаменит разказ, нещата се промениха.

— Но това е самата истина!

— Глупости! Нали каза, че заедно с вас са били пленени Олд Шетърхенд, Винету, Сам Хокинс, както и други ловци?

А сте избягали само вие тримата! Мистър Гринли, това е извънредно странно. Ти спомена имената на такива мъже, които далеч по-лесно могат да избягат, отколкото хора като вас. А може би дори тъкмо вие сте ги предали в ръцете на нихорасите: Но както и да е. Винету и Олд Шетърхенд сами ще се погрижат за себе си. В момента за мен най-важното е този чек. Ние ще освободим пленниците, тъй че няма как да не се срещнем с тях, или пък те сами ще се освободят и по следите ви ще дойдат до тук. Значи и в този случай ще се запознаем. Тогава естествено ще се видим с банкера Ролинс и ще му покажем чека. Ако работата ти е чиста, спокойно можеш да останеш при нас, но ако си лъжец и измамник, този път целият ти труд е бил на вятъра.

При тези думи Краля на петрола скочи на крака и изкрещя:

— Тъй ли смяташ да постъпиш? Това ли ще ми кажеш?

Така ли ще се отнесеш с мен? Какво те засяга, че трябва бързо да продължа? Нима е нужно да ти обяснявам съображенията си? Аз държа на своето: лулата на мира е изпушена и никой няма право да ме задържа тук!

— Нито един човек няма да се опита да те задържи — спокойно отговори Волф.

— И трябва да получа всичко, каквото ми бе обещано!

— Оръжия, барут, куршуми и месо ли? Да, ще ги получиш.

— Искам да ми върнете и чека! Той е мой!

— Едва след като го докажеш!

— Не, сега, веднага! Не бива нищо да ни вземате, защото вождът пуши с нас калюмета от свое име, както и от името на всички свои хора.

— Вярно е. Но мистър Гринли, да не би да ме смяташ и мен за индианец, за навах?

— Не ми задавай такива глупави въпроси!

— Добре! Значи аз не се числя към племето на Големия гръм. А да не би и аз да пуших с теб калюмета?

Гринли втренчи поглед в лицето му и нищо не отговори.

— Да, така е — каза Волф с усмивка на превъзходство. — Иначе може и да си голяма лисица, но днес съвсем не се прояви като хитрец. Напротив. Тук в Дивия запад човек не се разхожда със стотици хиляди долари в джоба си и ако все пак някой го прави, то поне не ги изважда и никому не ги показва. Вече чу каквото имах да ти казвам. И така, разбрахме се.

Той се изправи и се накани да се отдалечи. Тогава Краля на петрола го сграбчи за ръката и му кресна:

— Давай чека или ще те удуша!

С мощен замах Волф го отхвърли надалеч, измъкна револвера си, насочи го към него и заплашително отговори:

— Дръзнеш ли да направиш само една-единствена крачка към мен, куршумът ми ще ти прониже черепа! Остани при нас или се махай, все ми е едно, но няма да видиш чека, преди да освободя племенника си и преди да разговарям с банкера! Стига толкова приказки!

Той действително си тръгна. Скърцайки със зъби, Краля на петрола беше принуден да гледа как Волф се отдалечава, без да може да го задържи. Побеснял от ярост, той се обърна към вожда, но Нитзас-ини усмихнато го изслуша, а после с непоклатимо спокойствие му отвърна:

— Вълка е свободен човек и може да постъпва както си иска. Ако останеш при нас, ще си получиш хартията.

— Трябва да тръгна!

— Тогава нека банкерът допълнително ти я изпрати. Ти ни донесе едно известие и в замяна на това ти давам оръжия, муниции и месо, макар че навярно не ни каза истината. Не искай нищо повече от мен. Ще останеш ли при нас?

— Не.

— Тогава незабавно ще получиш уговореното. После можете да продължите пътя си.