Кралят на петрола

— Пфу! — възкликна вождът и направи пренебрежително движение с ръка. — Нихорасите са мъже, които ще смажем!

— Ти си мислиш така, но те далеч ви превъзхождат по численост.

— Дори да са десет пъти по сто пак ще ги унищожим, защото един навах струва колкото десет нихораси взети заедно. И вие искате да ни помогнете, вие, дето нямате никакви оръжия? Само някой страхливец може да позволи да му вземат пушката.

Тези думи бяха обида. Ако Краля на петрола я преглътнеше, наистина щеше да мине за страхливец и понеже това му беше съвсем ясно, той разгневено отговори:

— Дойдохме, за да ви направим добро, а ти ни отвръщаш с обидни думи, така ли? Незабавно си тръгваме.

Той се приближи до коня и си даде вид, че иска отново да се метне на седлото. Но вождът скочи на крака, повелително протегна ръка и извика:

— Насам, воини на навахите! Не позволявайте на тези бледолики да направят и крачка оттук!

На вика му незабавно се притекоха индианците и след като заобиколиха белите от всички страни, той продължи:

— Да не мислите, че при нас всеки може да идва и да си отива когато си поиска, също както прерийният заек влиза в дупката си и излиза от нея? Намирате се в ръцете ни и няма да напуснете това място, преди да съм ви разрешил. При първата крачка, която направите без съгласието ми, куршумите на моите хора ще ви повалят!

Думите на вожда прозвучаха заплашително, а и положението изглеждаше не по-малко заплашително, тъй като не една и две пушки се насочиха към тримата. Но и този път Краля на петрола успя да прикрие тревогата си. Той свали крака си от стремето и ръката от седлото, а после с възможно най-спокойния глас каза:

— Както искаш! Разбирам, че сме във ваша власт и трябва да се подчиним, но и с всичките си пушки няма да ни принудите да ви съобщим вестта, която искахме да ви донесем.

— Вестта ли? Знам я.

— Не я знаеш.

— Пфу! Искахте да ми кажете, че онези песове нихорасите са изровили бойната секира срещу нас.

— Не. Не е необходимо да ти го казваме, понеже ти вече го знаеш.

— Тогава сте искали да ми съобщите, че са тръгнали от вигвамите си. Но и за това нямам нужда от вас, защото съм изпратил съгледвачи, а те ще ме уведомят навреме.

— Ето тук се лъжеш. От твоите съгледвачи не можеш да получиш никаква вест.

— Защо?

— Защото са пленени.

— Пленени? От кого?

— Именно от нихорасите.

— Това е лъжа! Избрах най-опитните и най-умните мъже, на които и през ум няма да мине да се оставят да ги заловят. Прозирам те. Отгатнах всичките ти мисли!

— Тъй ли? Нима си толкова умен, че да можеш да надникнеш там, където се таят мислите ми?

— Да. На теб ти е известно, че винаги се изпращат разузнавачи, и можеш да се досетиш, че и ние сме постъпили така. Затова говориш за нашите съгледвачи, без да знаеш каквото и да било за тях.

— Тъй ли мислиш? За вас наистина щеше да е по-добре, ако не се беше случило онова, което знам. Ще ти покажа в какво голямо заблуждение си изпаднал. Ти си изпратил десет съгледвачи, предвождани от Касти-тине. Така ли е, или не е?

— Уф! Така е — учудено призна вождът.

— Тогава слушай по-нататък! Касти-тине беше застрелян заедно с още един воин…

— Уф, уф! Кой го застреля?

— Мокаши, вождът на нихорасите. Другите осмина бяха пленени също като нас.

— Също като вас ли? И вие ли бяхте в ръцете на нихорасите?

— Да. Успяхме да избягаме, но без оръжията си, защото ни бяха взети. Затова пристигнахме тук с голи ръце. И поради тази причина ти ни взе за страхливци. Как ще наречеш тогава собствените си разузнавачи, които също бяха принудени да предадат оръжията си, но нямаха необходимата съобразителност и енергия, за да намерят начин да избягат?

— Уф, уф, уф! — възкликна вождът. — Съгледвачите ми пленени, а Касти-тине застрелян! Това изисква отмъщение! Трябва незабавно да тръгнем и да нападнем тези песове нихорасите. Ние…

Той беше извънредно силно възбуден, което съвсем противоречеше на обичайното индианско спокойствие, и понечи да влезе в шатрата, за да вземе оръжията си. Но Волф, който до този момент беше мълчал, го хвана за ръката и каза:

— Стой, почакай! Трябва да разбереш къде се намират нихорасите, щом искаш да ги нападнеш. Тези мъже ще ти обяснят. Те знаят и други, далеч по-важни неща.

— По-важни ли? — попита вождът и се обърна. — Какво ли може да е по-важно от това, че Касти-тине е мъртъв и нашите разузнавачи са пленени!

— Ши Со също е в плен!

— Ши…

Вождът се опита да изрече цялото име на сина си, обаче устните му промълвиха само първата сричка. После той замръзна на мястото си, сякаш се вкамени, и само неспокойните му очи показваха, че все още е жив. Воините му се забутаха един друг, пристъпвайки все по-напред, но никой от тях не издаде нито звук. Краля на петрола разбра, че трябва да използва именно този миг, и с ясен и силен глас каза:

— Да, така е. И Ши Со е пленен. Той ще умре на кола на мъченията.

— А също и моят племенник Адолф, пристигнал заедно с него от Германия, е в ръцете на нихорасите — добави Волф.