Кралят на петрола

— Я мълчете, ако обичате! — нареди й Хобъл Франк. — К’во ли разбирате от герои като тез двама мои приятели и покровители! Аз ви казвам, че дори да ни охраняват и хиляда червенокожи, Олд Шетърхенд и Винету пак ще ни измъкнат, било то с хитрост или пък със сила, според това, какво им се прииска. Вършили са и къде-къде по-трудни неща. Попаднат ли веднъж на следите ни, после няма защо повече да се тревожим. Ще ни освободят от плен, а и не само нас.

— Че кой друг още?

— Ами и банкера, стига да е жив.

— Не ми се вярва все още да е между живите — каза Сам, — нито той, нито счетоводителят му. Та нали към тях двамата индианците, изглежда, имаха някакви особени намерения, иначе нямаше да ги отделят от нас.

И той имаше право, само че в друг смисъл. Наистина към двамата намеренията на червенокожите бяха по-особени, но не и такива, че вождът да желае смъртта им.

Седма глава Освобождаването

Банкерът и неговият счетоводител заедно с Краля на петрола, Бътлър и Полър яздиха на север, без да спират, чак до обед, когато за пръв път в планините Моголон срещнаха гора, която им предлагаше сянка, прохлада и вода. Слязоха от седлата и седнаха на брега на един поток, за да си починат, а и да дадат възможност на конете си също да отдъхнат. Тук Краля на петрола разказа измислиците си, с които се опита да обясни на банкера събитията, случили се вечерта, и усилията му се увенчаха с пълен успех. От този момент Ролинс непоклатимо вярваше, че Гринли е почтен човек, и се радваше, че в лицето на Бътлър и Полър бе намерил толкова свестни и честни спътници.

След като си отпочинаха, те отново възседнаха конете и продължиха да яздят до свечеряване, когато намериха едно много подходящо за нощен бивак място. Там имаше вода и предостатъчно сухи клони, за да поддържат огън през цялата нощ. Нито на Ролинс, нито на Баумгартен направи впечатление, че Краля на петрола, Бътлър и Полър бяха богато запасени с провизии, които са могли да вземат единствено от пуеблото. Щом Полър запали огъня, Бътлър се обади малко разтревожено:

— Намираме се близо до земите на нихорасите. Няма ли да е по-добре, ако се откажем от огъня, който може да ни издаде?

— Не съществува никаква опасност — заяви Краля на петрола. — С нихорасите съм в приятелски отношения.

— Но те са изровили бойната секира!

— Няма значение. Дори и по време на боен поход за мен те не са опасни.

— Възможно е, обаче те живеят на север оттук, а хиленьосите — на юг. Следователно ние се намираме на границата между земите на двете племена, а такива погранични райони винаги са опасни, защото там най напред започват евентуалните враждебни действия и там се водят битките. В подобни случаи се срещат отделни скитащи се индианци, които са най-опасни, и щом имат от нещо изгода, не щадят ни враг, ни приятел.

— А аз те уверявам в следното: можеш да си спокоен, че в цялата околност освен нас няма жива душа. И тъкмо това място е много закътано, струва ми се, че съм единственият, на когото то е известно, защото, когато и да съм идвал тук, никога не съм срещал друг човек, нито пък съм намирал каквато и да било следа. Съвсем сами сме в цялата местност и спокойно можем да оставим огънят да гори.

Той бе напълно убеден, че е прав, и все пак не беше прав, тъй като на север от тях имаше двама конници, които, без да се виждат един друг, изглежда, се стремяха към една и съща цел — мястото, където бивакуваше Краля на петрола заедно със спътниците си.

Двамата конници се намираха на около три английски мили от споменатия бивак и само на една миля един от друг. Както единият, тъй и другият се бе насочил на юг.