Кралица на сенките

Явно го беше обзело страшно безразсъдство, защото дори вдигна предупредително вежди, преди да тръгне подир нея. Миналата нощ беше чул спора им на покрива през отворения прозорец на стаята си. И до момента не можеше да прецени дали думите на елфическия принц бяха нелепи, или обидни – Не ме докосвай по този начин, когато беше повече от ясно, че иска точно обратното. А Елин... о, богове, Елин продължаваше да мисли за това.

Братовчедка му крачеше по улицата в приповдигнато настроение.

– Ако си дошъл да ме упрекваш... – Тя въздъхна. – Има ли смисъл да те гоня?

– Никакъв, скъпа.

Тя завъртя очи и продължи напред. Вървяха в мълчание пресечка след пресечка, докато не достигнаха блещукащата кафява река. По брега ù

лъкатушеше занемарена калдъръмена пътека. Изоставените гнили подпори отдолу бяха единствените останки от древно пристанище.

Елин скръсти ръце и отправи поглед към калните води. Следобедната светлина хвърляше ослепителни отблясъци по кротката им повърхност.

– Да чуем – подкани го тя.

– Днес... жената, в която се превърна днес... не беше просто маска, нали?

– Това ли те притеснява? Та ти си ме виждал да посичам кралски стражи.

– Притеснява ме това, че хората изобщо не реагираха на днешното ти поведение. Тоест някога си била тази жена.

– Какво искаш да ти кажа? Да ти се извиня ли?

– Не... богове, не. Просто... – Не му идваха наум правилните думи. – Знаеш, че когато отидох в онези военни лагери и станах генерал... аз също му отпуснах края. Но тогава още бях в Севера, у дома, сред наши хора. А ти си дошла тук и ти се е наложило да израснеш с тези отвратителни мъже... и... Просто ми се иска да бях с теб. Аробин да ни беше намерил заедно.

– Ти беше по-голям. Нямаше да му позволиш да ни вземе. При първа възможност щеше да ме измъкнеш от лапите му.

Вярно... съвършено вярно, но...

– Жената от днес и от предишните години... като че ли не знаеше какво е радост, нито пък любов.

– О, богове, знаех, Едион. Не бях пълно чудовище.

– Въпреки това исках да ти го кажа.

– Че се чувстваш виновен, задето аз съм станала асасин, а ти си живял сред военни лагери и бойни полета?

– Не, задето не бях до теб. И ти се е наложило да се справяш с тези хора сама.

Измислила си цял план, без да ни споделиш за него – добави той. – Поела си ангажимента да ни набавиш пари. А можеше и аз да намеря. Свещени богове, щях да се оженя за някоя заможна принцеса или императрица, за да използвам армиите и хазната ù.

– За нищо на света не бих те продала като роб – отсече тя. – Пък и нали вече разполагаме с достатъчно пари за цяла армия.

– Да. – Предостатъчно. – Но не там е въпросът, Елин. – Той си пое глътка въздух. – Още тогава трябваше да съм с теб, но искам да знаеш, че поне сега съм тук. Възстанових се. Позволи ми да поема поне част от бремето ти.

Тя отметна глава назад, наслаждавайки се на речния ветрец.

– И кое точно ще ме затормози толкова, че да го прехвърля на теб?

– Това се опитвам да ти кажа. Да, справяш се сама с всичко. Но не е нужно.

– Защо да излагам твоя живот на опасност? – попита насечено тя.

Колко типично.

– Защото, за разлика от теб, аз съм заменим.

– Не и за мен – пророни тихо Елин.

Отговорът на Едион заседна в гърлото му и той просто сложи ръка на гърба ù.

Въпреки че светът край тях отиваше по дяволите, беше сбъдната мечта да чуе тези думи от устата ù, да стои толкова близо до нея.

Тя не проговори, затова Едион се овладя достатъчно, че да каже:

– И какво точно ще правим сега?

Елин извърна очи към него.

– Ще освободя магията, ще сваля краля и ще убия Дориан. Редът на последните две точки от списъка ми може да се промени в зависимост от развоя на събитията.

Сърцето му спря.

– Какво?

– Нещо неясно ли казах?

Всичко. Всяка една дума. Не се съмняваше, че ще го стори, дори и онази част с убийството на приятеля ù. Ако Едион възразеше, тя просто щеше да го излъже и заблуди.

– Какво, кога и как? – попита вместо това.

– Роуан работи по въпроса.

– Това ми звучи като: „Имам още тайни, които ще ти стоваря, когато реша да ти докарам инфаркт“.

Но усмивката ù го увери, че няма да изкопчи друго от нея. А не можеше да прецени дали това го очарова, или разочарова.

* * *

Роуан почти спеше в леглото си, когато Елин се върна часове по-късно и пожела лека нощ на Едион, преди да се промъкне в спалнята си. Дори не погледна в негова посока, а се зае да сваля оръжията си и да ги трупа по масата пред незапалената камина.

Сръчна, бърза, тиха. Нито звук не чу от нея.

– Излязох да търся Лоркан – обяви той. – Следвах мириса му из града, но така и не го видях.

– Мъртъв ли е тогава?

Още един кинжал издрънча на масата.

– Следата беше прясна. Освен ако не е умрял преди час, вероятно е жив.

– Хубаво – отвърна лаконично тя и влезе в отворения дрешник да се преоблече.

Или за да не го поглежда.

След малко излезе по една от онези ефирни нощнички и всички мисли изхвърчаха от главата му. Е, очевидно се чувстваше унижена от снощния им сблъсък, но не достатъчно, че да си легне в нещо по-благоприлично.