Кралица на сенките

– Онази – прошепна Елин и двете се запромъкваха през изгладнялата тълпа към най-изтощената на вид продавачка. Несрин ги беше уверила, че най-подходящият момент да влязат е по обяд, когато работниците са твърде заети, за да обръщат истинско внимание на клиентите и искат да ги разкарат от тезгяха възможно най-бързо. Няколко джентълмени им направиха път и Лизандра им благодари кокетно.

Елин привлече погледа на набелязаната жена.

– Какво ще желаете, госпожице? – попита тя учтиво, но вече преценяваше тълпата, струпала се зад Лизандра.

– Искам да говоря с Нели – заяви Елин. – Бях ù поръчала къпинов пай.

Жената присви очи насреща ù. Елин ù прати очарователна усмивка.

Тя въздъхна и се шмугна през дървената врата, разкривайки за секунда суматохата в пекарната отзад. След малко се върна, стрелна на Елин поглед, който казваше „Ей сега идва“, и директно насочи вниманието си към следващия клиент.

Дотук добре.

Елин се облегна на близката стена и скръсти ръце. После бързо ги отпусна до тялото си. Дамите не заемаха такива стойки.

– Значи Кларис няма представа? – попита шепнешком, наблюдавайки входа.

– Ни най-малка – отвърна Лизандра. – Рони сълзи единствено по собствените си загуби. Да я беше видяла как се разбесня, като влязохме в каретата с шепа мижави монети. Не те ли е страх, че имаш мишена на гърба си?

– По рождение имам мишена на гърба си – увери я Елин. – Но съвсем скоро ще изчезна и повече никога няма да бъда Селена.

Лизандра издаде тих гърлен звук.

– Нали знаеш, че можех да свърша тази работа и сама?

– Да, но две дами, задаващи въпроси, са по-малко подозрителни от една. – Лизандра я изгледа многозначително. Елин въздъхна. – Трудно е да се откажеш от контрола – призна си накрая.

– Нямам личен опит в областта.

– Е, съвсем скоро ще изплатиш дълговете си, нали така? После ставаш свободна жена.

Тя сви небрежно рамене.

– Едва ли. Като разбра, че не присъства в завещанието на Аробин, Кларис увеличи дълговете на всички ни. Избързала е с купуването на някои неща и сега трябва да ги изплати някак.

Богове, дори не ù беше хрумнало, че може да направи така. Дори не се беше замислила какви последици може да имат действията ù за Лизандра и другите момичета.

– Съжалявам, че всичко това те затруднява допълнително.

– Физиономията на Кларис, докато четяха завещанието, си струва още няколко години робство.

И двете знаеха, че е лъжа.

– Съжалявам – повтори Елин. И понеже не се сещаше какво друго да каже, добави: – Еванджелин изглеждаше чудесно преди малко. Мога да проверя дали няма начин да я вземем с нас...

– И да влачите единадесетгодишно момиче през кой знае колко кралства към възможна война? Не мисля. Еванджелин ще си остане с мен. Не е нужно да ми обещаваш каквото и да било.

– Как се чувстваш? – поинтересува се Елин. – След онази нощ.

Лизандра се загледа в три млади жени, които се изкискаха, подминавайки чаровен младеж.

– Добре. Още не мога да повярвам, че ми се размина така лесно, но... Май и двете се измъкнахме.

– Съжаляваш ли?

– Не. Съжалявам... съжалявам единствено, че не ми се отдаде шанс да му кажа всичко в лицето. Че така и не разбра какво съм направила с теб... не можах да видя смайването в очите му. Прерязах гърлото му толкова бързо, а след това просто легнах по гръб и слушах, докато всичко не приключи, но... – Зелените ù очи притъмняха. – Иска ли ти се ти да го беше направила?

– Не.

И така сложиха край на темата.

Елин надникна към минзухарено-смарагдовата рокля на приятелката си.

– Стои ти прекрасно. – После кимна с брадичка към гърдите ù. – Най-вече в горната част. Клетите мъже не могат да отлепят поглед от теб.

– Повярвай ми, не е толкова хубаво да си надарена. Гърбът ме боли непрекъснато. – Лизандра погледна намръщено едрия си бюст. – Веднага щом си възвърна силите, първо тях ще махна.

Елин се изкиска. Лизандра щеше да си върне силите – само трябваше да срутят часовниковата кула. Но не позволи на мисълта да се загнезди в съзнанието ù.

– Сериозно?

– Ако не беше Еванджелин, май щях да се преобразя в някой звяр с остри нокти и зъби и да заживея в пустошта.

– И ще се разделиш с лукса?

Лизандра махна някакво мъхче от ръкава ù.

– Естествено, че харесвам лукса. Да не мислиш, че не ми се нрави да се кипря с хубави рокли и бижута? Но в крайна сметка... те са просто труфила. Напоследък ценя повече хората в живота си.

– Еванджелин е щастливка, че те има.

– Не говорех само за нея – каза Лизандра и прехапа плътната си долна устна. – Благодарна съм и за теб.

Елин навярно щеше да ù отвърне с подобаващо топли думи, ако от кухнята не беше излязла слаба, тъмнокоса жена. Нели.

Затова се отблъсна от стената и тръгна наперено към тезгяха, следвана от Лизандра.

– Искали сте да говорите с мен за някакъв пай? – попита Нели.

Лизандра се усмихна слънчево и се приведе към нея.

– Май сладкарят ни е изчезнал заедно с Пазара на сенките. – Шепнеше толкова тихо, че дори Елин едва я чуваше. – Носят се слухове, че вие знаете къде е.

Сините очи на Нели се превърнаха в ледени кристали.

– Не знам нищо по въпроса.