Кралица на сенките

Тя вдигна каменния капак. Отдолу се намираше стълба, която се губеше в пълен мрак. В лицата им избухна воня на канализация и мъжете сякаш онемяха.

Елин клекна и стъпи на първото стъпало. Едион се напрегна осезаемо, но имаше благоразумието да не възрази, че тя тръгва първа.

Опушената тъмнина я обгръщаше все повече и повече, докато краката ù не достигнаха гладка скала. Въздухът тук, долу, беше сух, колкото и близо да бяха до реката. Роуан слезе втори и освети с факлата древните стени на огромния тунел... и няколко тела – просто черни купчини в далечината, несъмнено жертви

на Валгите. Надясно, в посока към Ейвъри, имаше по-малко. Навярно повечето бегълци бяха очаквали засада при изхода към реката и бяха избрали другия път, водещ към сигурна смърт.

Без да изчака Едион и Каол, Елин тръгна надолу по тунела. Роуан я следваше като тиха сянка, напрегнал всичките си сетива. След като каменният капак се затвори със стържене над тях, тя пророни в мрака:

– Ако огънят беше достигнал тайния му резерв... Рифтхолд навярно нямаше да съществува вече. Поне бедняшкият квартал, ако не и по-надалеч...

– Свещени богове! – процеди Каол на няколко стъпки зад нея.

Елин спря пред една решетка в пода на тунела. Отдолу обаче не течеше вода.

Облак прашен въздух се издигна към лицето ù.

– Така ли възнамеряваш да взривиш часовниковата кула... с адски огън? – попита Роуан, приклякайки до нея. Опита да хване протегнатата ù към решетката ръка, но тя му се изплъзна. – Елин... виждал съм последствията от него, цели градове са в руини. Способен е буквално да разтопи човешко тяло.

– Чудесно. В такъв случай знаем, че действа.

Едион надникна в тъмнината отвъд решетката и изсумтя.

– И какво? Смяташ, че е крил резерва си тук, долу?

Ако имаше експертно мнение относно адския огън, го задържа за себе си.

– Канализацията гъмжеше от хора, а е трябвало да го съхранява близо до магазина си – отвърна Елин и дръпна решетката. Тя поддаде малко и Роуан се наведе да ù помогне, обливайки я с аромата си.

– Мирише на кости и прах – обяви той. Устата му се килна на една страна. – Но май и това си очаквала.

– Това си искала да разбереш от Нели, къде се крие. За да ти продаде от онова нещо – обади се Каол зад гърбовете им.

Елин запали една дървена треска от факлата на Роуан. Доближи я до ръба на зейналата пред нея дупка и пламъкът освети триметровото разстояние до калдъръмената пътека отдолу.

Полъх на вятъра я побутна по гърба... към дупката.

Тя остави собствената си факла и седна на ръба, провесвайки крака в мрака под себе си.

– Само дето Нели не беше наясно, че хората на краля заловиха търговеца на опиум още преди два дни. Убиха го, естествено. Знаете ли, понякога си мисля, че Аробин през цялото време се е чудил дали иска да ми помогне, или не. По време на онази вечеря беше подхвърлил нещо, което я накара да се замисли и да разучи въпроса.

– Значи резервът му в катакомбите е неохраняван – пророни Роуан.

Тя се загледа в мрака под краката си.

– Който го намери, за него си е – изчурулика ведро и скочи.

50

– Как са успели онези отрепки да пазят такова място в тайна? – прошепна Елин на Каол.

Четиримата стояха на върха на малко стълбище, докато факлите на Едион и Роуан хвърляха златиста светлина из внушителното помещение пред тях.

Каол се оглеждаше, клатейки глава. Поне не се виждаха клошари, слава на боговете.

– Според легендата, Пазарът на сенките бил построен върху костите на бога на истината.

– Е, поне кости има в изобилие.

Всички стени и таванът бяха изкусно украсени с черепи и кокали, сякаш бяха изцяло изградени от тях. Дори подът в дъното на стълбището беше застлан с кости в различни форми и размери.

– Това не е обикновена катакомба – обади се Роуан, оставяйки факлата си на земята. – Някога тук е имало храм.

И наистина – из гигантското помещение се виждаха олтари, пейки и дори черен басейн с огледална повърхност. В сенките отвъд светлината на факлата се губеха и още подобни.

– По костите има някакви писания – отбеляза Едион, като слезе по стълбите и стъпи на костения под. Елин направи гримаса.

– Внимавай – предупреди го Роуан.

Братовчед ù махна мудно с ръка и отиде до най-близката стена.

– На всякакви езици са... и всичките са написани с различен почерк – удиви се Едион, вдигнал факлата си нависоко, докато се движеше покрай стената. – Чуйте това: „Аз съм лъжец и крадец. Убих съпруга на сестра си с усмивка на уста“. – Умълча се за момент, зачетен в друго послание. – Всички тези признания... Май тук не са погребани добри хора.

Елин плъзна поглед из костницата.

– Най-добре да побързаме – подкани тя. – Едион, ти поеми тази стена, Каол – централната, Роуан – дясната. Аз отивам при задната. И внимавайте как размахвате факлите.

Горко им, ако неволно ги доближаха до адския огън.

Тя направи една стъпка надолу. И още една. Накрая се озова върху костения под.

През тялото ù пробяга ледена тръпка и очите ù инстинктивно потърсиха Роуан.

Напрегнатото му лице ù казваше всичко, което искаше да знае. Въпреки това принцът пророни:

– Това място е лошо.

Каол мина покрай тях с изваден меч.