Кралица на сенките

– Получих вест от Рен. Имал е малки неприятности на границата, но е добре.

Праща съобщение за теб... за нас.

Тя отметна кичур от мастиленочерната си коса. Ръката ù трепереше леко.

Каол се стегна и едва удържа желанието да докосне утешително рамото ù.

– Кралят – продължи Несрин – сформира армия в Морат под ръководството на херцог Перингтън. Валгските стражи из Рифтхолд са само първите. Скоро ще изпратят и още.

Валгски пехотинци. Май се очертаваше Морат да е първото им или последно бойно поле.

Едион килна глава настрани като същински вълк.

– Колко?

– Прекалено много – отвърна Несрин. – Още не знаем точна бройка. Една част от тях се укриват в планините около военния лагер, никога не излизат наведнъж, не се показват на бял свят. Но по-многочислена армия кралят не е имал досега.

Дланите на Каол започнаха да се потят.

– Има и още – продължи Несрин с пресипнал глас. – Вече разполага с въздушна кавалерия от вещици от клана на Железни зъби. Поне три хиляди са и тайно се обучават да яздят уивърни във Ферианската падина. Кралят някак е успял да създаде и развъди цяло ято.

Свещени богове!

Елин вдигна глава и загледа тухлената стена, сякаш виждаше въздушната армия там. Движението разкри белезите около врата ù.

Дориан – Дориан трябваше да се възкачи на престола. Да сложи край на това.

– Сигурна ли си? – попита Едион.

Роуан наблюдаваше Несрин със студения, пресметлив поглед на древен воин, но междувременно се беше доближил до Елин.

– Загубихме много разузнавачи, за да се сдобием с тази информация – отвърна сурово Несрин.

Каол се зачуди дали сред тях не е имало нейни приятели.

– Да попитам за всеки случай – обади се Елин с равен, каменен глас. – Изправени сме срещу три хиляди кръвожадни вещици от Железни зъби, яхнали уивърни? И армия от свирепи войници на юг от Адарлан, която вероятно ще сломи шансовете ни за съюз между Терасен и южните кралства?

И ще принуди Терасен да се бори сам с враговете си. Кажи го – замоли я наум Каол. – Кажи, че се нуждаем от Дориан, свободен и жив.

– Мелисанде може и да успее да ни подаде ръка – замисли се Едион. После впери преценяващ поглед в Каол, поглед на генерал. – Смяташ ли, че баща ти знае за уивърните и вещиците? Аниел е най-близкият град до Ферианската падина.

Кръвта му се смръзна. Затова ли баща му настояваше толкова да се прибере у дома? Досети се какъв ще е следващият въпрос на генерала, преди да го е задал.

– Баща ми не носи черен пръстен – заяви Каол. – Но едва ли ще го одобрите като съюзник... ако изобщо се съгласи да сключи съюз с вас.

– Трябва да се замислим – подхвана Роуан – дали ни е нужен съюзник, за да си пробием път на юг.

Богове, наистина ли обсъждаха такъв въпрос? Задаваше се война. И не всички щяха да оцелеят.

– Какво чакат тогава? – заумува на глас Едион, кръстосвайки напред-назад. – Защо не са ни нападнали още?

– Мен – отвърна Елин с мек, но студен глас. – Чакат първа да предприема действия.

Никой не оспори мнението ù.

Каол прогони рояците страшни мисли от главата си.

– Нещо друго?

Несрин бръкна в туниката си, извади някакво писмо и го подаде на Едион.

– От командира на армията ти. Тревожат се за теб.

– Малко по-надолу има една кръчма. Дай ми пет минути и ще можеш да им върнеш отговора ми. – Едион вече крачеше натам.

Несрин кимна мълчаливо на Каол и го последва. Генералът надникна през рамо към Роуан и Елин. Голямата качулка прикриваше изражението му.

– Ще се видим у дома.

Срещата беше приключила.

– Благодаря ти – провикна се внезапно Елин.

Несрин спря, някак усетила, че кралицата говори на нея.

Елин долепи ръка до сърцето си.

– Благодаря ти, че се излагаш на такава опасност заради нас.

Очите на Несрин просветнаха и тя каза:

– Да живее кралицата.

Но Елин вече крачеше в другата посока.

Несрин привика Каол с поглед и той тръгна след двама им с Едион.

Неунищожима армия, навярно предвождана от самия Ераван, ако кралят на Адарлан имаше безумието да го възкреси.

Армия, способна да потъпче всяка човешка съпротива.

Но... но не и ако се съюзяха с магьосниците.

Стига на магьосниците да им беше останала воля да спасяват света им след всичко, което бяха преживели.

* * *

– Кажи нещо – подкани я Роуан зад гърба ù, докато Елин преодоляваше със стремглава крачка улица след улица.

Не можеше. Не можеше дори да оформи мислите в главата си, камо ли да ги представи в думи.

Колко ли разузнавачи и бунтовници бяха загубили живота си, за да им набавят тези сведения? И колко ли по-ужасно щеше да е чувството, когато и на нея ù се наложеше да изпрати хора на сигурна смърт, когато дойдеше време да гледа как войниците ù измират в ръцете на онези чудовища? Макар и Елена да ù беше помогнала, отвеждайки търговеца на опиум до храма на Грехоядеца, за да го намерят и те... въпреки това далеч не се чувстваше благодарна.

– Елин – прошепна Роуан толкова тихо, че само тя и уличните плъхове чуха.

Едва беше оцеляла след двубоя с Баба Жълтонога. А нима някой можеше да оцелее при схватка с цяла армия вещици воини?

Той я хвана за лакътя и я принуди да спре.