Кралица на сенките

Минаха минути и Елин пожела лека нощ на Едион, чийто отговор проехтя през стените. Накрая вратата на банята се отвори и Роуан се появи сред облаци пара, преметнал кърпа ниско през ханша си. Очите ù погълнаха мускулестия му корем, мощните му рамене, но...

Колко празни изглеждаха очите му.

Тя потупа леглото.

– Ела тук.

Той остана на мястото си, загледан в ранения ù врат.

– И двамата сме експерти в цупенето, така че ти предлагам едно споразумение: хайде да поговорим като уравновесени, разумни хора.

Роуан закрачи към леглото, без да я погледне, седна до нея и се опъна върху одеялата. Елин дори не го укори, задето мокри чаршафите ù, нито пък спомена, че можеше да отдели половин минута да се облече.

– Май забавленията приключиха – отбеляза тя, облегна глава на юмрука си и го погледна отвисоко. Той се взираше безизразно в тавана. – Вещици, мрачни владетели, елфически кралици... Ако оцелеем, ще си направя една дълга, дълга почивка.

Очите му студенееха.

– Не ме отблъсквай – прошепна тя.

– Никога – отвърна Роуан. – Това не е... – Той потри очите си с палец и показалец. – Тази вечер те предадох.

Думите му бяха тих шепот в мрака.

– Роуан...

– Лоркан се добра достатъчно близо до теб, че да те убие. Ако беше друг враг, можеше да си мъртва вече. – Той въздъхна треперливо, сваляйки ръката си, и леглото простена под него. Суровата емоция по лицето му я накара да прехапе устна. Никога... никога не ù се беше показвал в такъв вид. – Предадох те. Заклех се да те защитавам, а тази вечер те предадох.

– Роуан, всичко е наред.

– Нищо не е наред.

Той стисна рамото ù с топла ръка и я обърна по гръб. После се провеси над нея и я погледна в очите.

Усещаше тялото му като колосална, непоклатима сила над своето, но смъртният страх още не беше напуснал лицето му.

– Предадох доверието ти.

– Напротив. Роуан, нали му каза, че няма да му дадем Ключа.

Той вдиша и масивните му гърди се разшириха.

– А щях. Богове, Елин... бях в ръцете му, а той дори не разбра. Само още минута, и щях да му кажа всичко, без да ме интересува пръстенът. Ераван, вещиците, кралят, Майев... Срещу всичките съм готов да се изправя. Но мисълта, че можех да загубя теб... – Той затвори очи, сведе глава и дъхът му стопли устните ù. – Провалих се – рече с пресипнал глас. – Много съжалявам. Ароматът му на заснежени борове я обгърна. Трябваше да се отдалечи от него, да отиде в другия край на леглото. Не ме докосвай по този начин.

Но ръката му сякаш жигосваше рамото ù, а тялото му почти покриваше нейното.

– Няма за какво да съжаляваш – прошепна тя. – Имам ти пълно доверие, Роуан.

Той кимна едва доловимо.

– Липсваше ми – пророни тихо. Погледът му прескачаше между устните и очите ù. – Докато бях във Вендлин. Излъгах, че не си ми липсвала. Още от момента, в който тръгна, обезумях от мъка по теб. Радвах се, че трябваше да проследя Лоркан до тук, защото щях да те видя. А тази вечер, когато опря ножа в гърлото ти... – Той плъзна мазолест пръст по раната на врата ù и топлината му разцъфна в нея. – Мислех само за това как може никога да не разбереш колко си ми липсвала, когато ни делеше някакъв си океан. Но и смъртта да ни разделеше... щях да те намеря. Без значение колко закони трябваше да престъпя. Сам щях да открия трите ключа и да отворя портата. Но щях да те намеря. На всяка цена.

Тя примигна, за да потуши паренето в очите си, а той пъхна ръка между телата им, взе нейната и я вдигна до татуираната си буза. Стана ù трудно да диша, да съсредоточи вниманието си върху каквото и да било друго, освен върху гладката му, топла кожа. Той не откъсна очи от нейните, когато погали с палец скулата му. Наслаждавайки се на всяко движение, Елин замилва лицето му, плетеницата от древни думи по него, докато погледът му сякаш я събличаше гола.

Съжалявам, повтаряха очите му.

Без да секва магията между погледите им, тя свали ръка от лицето му и съвсем бавно, за да се увери, че разбира всяка нейна стъпка, отметна глава назад, докато шията ù не се разкри гола и извита като дъга пред него.

– Елин – пророни той. Не като укор или предупреждение, а... като молба.

Прозвуча като молба.

Той сведе глава до врата ù и устните му закръжаха на милиметри от кожата ù.

Елин изви шия още повече в безмълвна покана.

Роуан простена тихо и докосна плътта ù със зъби.

Едно стисване на челюстите, едно движение, и можеше да изтръгне гръкляна ù.

Удължените му кучешки зъби се плъзнаха по кожата ù – нежно, съсредоточено.

Тя стисна чаршафите в шепи, за да не прокара пръсти по голия му гръб и да го притисне към себе си.

Роуан зарови едната си ръка в косите ù.

– Никой друг – прошепна тя. – Никой друг не бих допуснала до гърлото си. – Само така можеше да му демонстрира истински доверието си, и то по начин, който единствено хищническата му елфическа страна бе способна да разбере. –

Никой друг – повтори тя.