Кралица на сенките

Еванджелин ридаеше свита на кълбо върху стълбищната площадка. След миг вдигна мъртвешки бледното си лице и изскочилите си от страх лимоненожълти очи към Роуан и Едион. Стотици килограми смъртоносни мускули и оголени зъби...

Елин си проправи път между тях и полетя по стълбите към уплашеното момиченце. Беше чиста, нямаше дори драскотина по себ си.

– Ранена ли си?

Тя поклати глава и червенозлатистата ù коса проблесна на светлината от свещта в ръцете на Роуан. Стълбището се тресеше с всяка стъпка на двама им с Едион.

– Разкажи ми – подкани я задъхано Елин, молейки се положението да не е толкова лошо, колкото изглеждаше. – Разкажи ми всичко.

– Отведоха я, отведоха я, отведоха я.

– Кои? – попита Елин и отметна косата от лицето ù. Зачуди се дали малката щеше да се уплаши, ако я прегърнеше.

– Хората на краля – прошепна Еванджелин. – Дойдоха с писмо от Аробин. В завещанието му пишело, че иска да проучат к-к-корените на Лизандра.

Сърцето на Елин спря. По-лошо – положението определено беше по-лошо, отколкото очакваше...

– Казаха, че била хамелеон. Отведоха я и щяха да вземат и мен, но тя им се нахвърли и ми извика да бягам, а Кларис просто си стоеше...

– Къде я отведоха?

– Не знам – проплака момиченцето. – Лизандра ми беше казала да дойда тук, ако се случи нещо лошо, да те предупредя...

Елин не можеше да диша, да разсъждава. Роуан коленичи до тях и прегърна Еванджелин. Огромната му длан покри почти цялата задна част на главата ù. Тя зарови лице в татуираните му гърди и Роуан ù зашепна утешително. После погледна Елин над косата ù. Трябва да се изнесем от тук до десет минути – поне докато разберем дали не е предал и теб.

Сякаш чул беззвучните му думи, Едион се спусна към прозореца на склада, откъдето се беше промъкнала Еванджелин. Явно Лизандра бе научила повереницата си на някои неща.

Елин потри лицето си и се подпря на рамото на Роуан, за да стане. Кожата му беше топла и мека под мазолестите ù пръсти.

– Бащата на Несрин. Него ще помолим да я гледа днес.

Аробин им отмъщаваше от гроба. Вадеше последната карта от ръкава си. Беше знаел за Лизандра – за приятелството им. А не обичаше да споделя притежанията си. Каол и Несрин влетяха в склада отдолу, а Едион скочи до тях, преди да осъзнаят, че е наблизо.

Носеха още вести. Един от хората на Рен току-що се беше свързал с тях – на следващия ден в Оуквалд щяла да се състои среща между краля, Дориан и предводителката на въздушната му кавалерия. Освен това се очаквало да предадат на кавалерията нова пленница за Морат.

– Трябва да я измъкнете от тунелите – нареди Елин на Каол и Несрин, препускайки надолу по стълбището. – Час по-скоро. Вие сте човеци, няма да ви усетят дълго време. Само вие можете да влезете в скривалището.

Каол и Несрин се спогледаха.

Елин спря пред тях.

– Трябва да я измъкнете веднага.

За част от секундата не стоеше в склада. Попадна в красива спалня, пред окървавено легло с безжизнено тяло отгоре.

Каол протегна ръце пред себе си.

– По-добре да вложим това време в планирането на засада.

Гласът му... Белегът на лицето му изпъкваше на смътната светлина. Елин сви ръката си в юмрук и ноктите ù – същите нокти, които бяха раздрали кожата му, – се впиха в дланта ù.

– В момента може да се хранят с нея – процеди тя.

Еванджелин простена зад гърба ù. Ако правеха с Лизандра същото, което бяха сторили и на нея при сблъсъка ù с валгския принц...

– Моля ви – пророни Елин с пресекващ глас.

В този момент Каол забеляза в коя част от лицето му се е втренчила. Мигновено пребледня и устата му зейна.

Несрин обаче хвана потната ù ръка с фини, студени пръсти.

– Ще я измъкнем. Ще я спасим. Заедно.

Каол изопна рамене, без да откъсва поглед от очите ù.

– Никога повече.

Искаше ù се да му повярва.

56

Няколко часа по-късно, седнала на пода в порутена странноприемница в другия край на Рифтхолд, Елин оглеждаше картата, на която бяха нанесли местоположението на срещата – на около километър от храма на Темис. Малката сграда попадаше в територията на Оуквалд, кацнала на една висока скала насред дълбока клисура. До нея се стигаше само по два висящи моста, закачени от двете страни на клисурата, благодарение на което не я бяха застигали набезите на нито една завоевателска армия. Обграждащата я гора навярно пустееше и уивърните несъмнено щяха да пристигнат под прикритието на предишната нощ.

Тоест тази вечер.

Елин, Роуан, Едион, Несрин и Каол седяха край картата и точеха оръжията си, докато обсъждаха плана. Бяха оставили Еванджелин при бащата на Несрин заедно с още писма от Терасен и Гибелния легион. Пекарят не им зададе нито един въпрос. Само целуна най-малката си дъщеря по бузата и обяви, че двамата с  Еванджелин ще опекат специални пайове за завръщането им.

Ако изобщо се завърнеха.

– Ами ако са ù сложили нашийник или пръстен? – попита Каол от отсрещната страна на тесния им кръг.

– В такъв случай ще загуби или главата, или един от пръстите си – отвърна дръзко Едион.

Елин му стрелна остър поглед.

– Няма да вземаш такова решение без мен.

– Ами Дориан? – попита братовчед ù.

Каол се взираше в картата, сякаш искаше да прогори дупка в нея.