Кралица на сенките

– Това решение не е мое – отвърна категорично Елин.

Капитанът вдигна очи към нея.

– Няма да го докосваш.

Поемаше огромен риск, водейки всички им опасно близо до валгски принц, но...

– Всички ще покрием телата си със Знаци на Уирда – отвърна Елин. – Като защита срещу принца.

За десетте минути, които им бяха необходими да грабнат оръжия, дрехи и провизии от апартамента ù, Елин не пропусна да вземе книгите за магическите символи и сега те стояха върху масичката пред единствения прозорец в помещението. Бяха наели три стаи за нощта – една за Елин и Роуан, една за

Едион и една за Каол и Несрин. Златната монета, която бе плеснала върху тезгяха на ханджията, беше достатъчна да плати престоя им за цял месец. И мълчанието му.

– Ще убием ли краля? – попита Едион.

– Няма да правим нищо – взе думата Роуан, – докато не сме напълно сигурни, че можем да отстраним него и да обезвредим принца с минимален риск. Главната ни задача е да измъкнем Лизандра от фургона.

– Съгласна съм – потвърди Елин.

Едион погледна към Роуан.

– Кога потегляме?

Елин не можеше да повярва колко смирено се отнася братовчед ù към елфическия принц.

– Вещиците и уивърните им не бива да ни надушват – отвърна Роуан, приел ролята на командир в предстоящата битка. – Ще пристигнем точно преди началото на срещата, но достатъчно рано, че да заемем удобни позиции и да установим местонахожденията на всичките им разузнавачи и стражи.

Обонянието на вещиците е твърде остро. Трябва да сме бързи. Елин не можеше да прецени дали ù олекваше, или не. Часовникът удари пладне. Несрин стана на крака.

– Ще поръчам обяд.

Каол също стана и се протегна.

– Ще ти помогна да го донесем.

На такова място не можеха да разчитат на обслужване по стаите. А и на такова място Каол трябваше да наглежда гърба на Фалик. Браво на него. След като двамата излязоха, Елин грабна едно от оръжията на Несрин и се зае да го лъска – сносен кинжал, макар и не особено качествен. Ако оцелееха след утрешното приключение, щеше да ù купи по-добър за благодарност.

– Жалко, че Лоркан е долен психопат – провлачи тя. – Можеше да ни е от помощ утре. – Роуан стисна устни. – Как ще реагира, като научи за корените на Едион?

Едион остави кинжала, който държеше.

– Ще го е грижа ли изобщо?

Роуан спря да лъска късия си меч.

– Може да не го е грижа, но не е изключено и да прояви интерес. По-скоро обаче ще се замисли как може да използва информацията за Едион срещу Гавриел.

Тя надникна към братовчед си, чиято златиста коса като че ли го правеше по-сроден с Гавриел, отколкото с нея самата.

– Искаш ли да се запознаеш с него?

Навярно повдигаше тази тема само и само да не мисли за утрешния ден.

Той сви рамене.

– Любопитно ще ми е, но не съм се разбързал. Освен ако няма вероятност да довлече другарите си тук и да се бие на наша страна.

– Колко си прагматичен само. – Тя обърна поглед към Роуан, който

продължаваше да обгрижва меча си. – Дали биха се съгласили да ни помогнат, независимо от мнението на Лоркан?

Веднъж им се бяха отзовали – при нападението над Мъглив рид.

– Едва ли – отговори Роуан, без да вдига поглед от оръжието си. – Освен ако Майев не реши да ти изпрати подкрепления като следващ ход в плана си. Може пък да ù хрумне да се съюзи с теб, само и само да убие Лоркан заради предателството му. – Той се замисли. – Няма да се учудя, ако част от някогашните елфи по тези земи са още живи и се крият някъде наоколо.

Възможно е да ги обучим... или вече да са обучени.

– Не бих разчитал на това – обади се Едион. – Малки хора наистина живеят в Оуквалд. Но от елфите няма и следа там. – Той не посрещна погледа на Роуан, а се зае да точи последния нож на Каол. – Кралят ги изтреби до крак. Обзалагам се, че ако има оцелели, скитат из горите в животински облик.

Тялото на Елин натежа от познатата скръб.

– Ще мислим за това по-късно.

Ако още бяха живи.

* * *

През останалата част от деня и до късно през нощта Роуан черта плана им на действие с типичната си експедитивност. Но макар да я ценеше високо, Елин не изпита познатата утеха от нея, не и когато опасността беше толкова голяма и всичко можеше да се промени за минути. Не и при положение че вече можеше да са изгубили Лизандра.

– Трябва да поспиш – обади се Роуан и дълбокият му глас протътна през леглото и по кожата ù.

– Дюшекът е на буци – оправда се Елин. – Мразя евтини странноприемници.

Гърленият му смях отекна в сумрачната стая. Елин беше заложила разни приспособления до вратата и прозореца, за да разберат, ако някой опита да влезе, но от кръчмата на долния етаж се вдигаше такава врява, че едва ли щяха да чуят нещо по коридора. Особено като се имаше предвид, че някои от стаите се даваха на час.

– Ще си я върнем, Елин.

Леглото беше много по-тясно от нейното, толкова тясно, че раменете ù докоснаха неговите, като се обърна на една страна. Той лежеше с лице към нея и очите му блестяха в мрака.

– Не мога да погреба още един близък човек.

– И няма.

– Ако нещо се случи с теб, Роуан...

– Недей – пророни той. – Дори не го казвай. Миналата нощ достатъчно говорихме по въпроса.