Кралица на сенките

– Сама си го навлече – обяви той, – когато се съюзи с онази вещица и потвърди подозренията ми, че във вените ти тече тяхна кръв. – Впи очи в нея, но тя вече оглеждаше трескаво килията, търсеше начин да излезе... а изход нямаше. – Ще стоиш тук, докато не реша, че си готова. Едва ли някой ще забележи липсата ти.

Чичо ù затръшна вратата и мракът я погълна изцяло.

Тя дори не опита да я отвори.

* * *

Манон получи призовка от херцога в мига, в който влезе в Морат. Пратеникът я чакаше боязливо под арката към гнездото, а като я видя толкова окървавена и изцапана, едва предаде посланието си. Хрумна ù да му тракне със зъби, само и само да го види как трепери като безгръбначна твар, но беше грохнала от умора. Главата я болеше зверски и всяко движение изискваше твърде много усилия.

Никоя от Тринадесетте не посмя да пророни и дума за баба ù – за това, че одобряваше чифтосването с демони.

Манон отвори вратите на съвещателната стая със замах и позволи на трясъка да изрази мнението ù за незабавната призовка на херцога. Сорел и Веста спряха на няколко крачки зад нея.

Перингтън стрелна поглед към нея. Бяха сами с Калтейн.

– Обясни ми... защо изглеждаш така.

Манон отвори уста.

Ако Върнън научеше, че Елин Галантиус е жива, ако дори за миг заподозреше колко задължена се чувства кралицата на майката на Елида, задето бе спасила живота ù, навярно щеше да убие племенницата си.

– Нападнаха ни бунтовници. Изтребих ги до един.

Херцогът метна папка с документи върху масата. Тя се плъзна по стъклото и листовете се разпиляха като ветрило.

– От месеци настояваш за обяснение. Е, заповядай. Доклади за враговете ни, сведения за основните ни мишени... Подарък от Негово Величество.

Манон доближи масата.

– Случайно той да е изпратил и демонския принц в щаба ми?

Тя впери поглед в дебелия врат на херцога. Колко ли лесно щяха да раздерат ноктите ù грубата му кожа?

Перингтън кривна уста.

– Роланд спря да ни е от полза. А кой би се справил по-добре с него от Тринадесетте ти?

– Не знаех, че имаме уговорка да ни използваш като екзекутори.

Наистина трябваше да разпори гърлото му за онова, което им беше причинил.

Калтейн седеше до него с празно изражение. Но дали нямаше да употреби огъня от сенки, ако Манон нападнеше херцога?

– Седни и прочети докладите, Водачке на Крилото.

Заповедническият му тон не ù хареса и тя изръмжа предупредително, но все пак седна.

И зачете.

Доклади за Ейлве, Мелисанде, Фенхароу, Червената пустиня, Вендлин.

И за Терасен.

Според материалите Елин Галантиус, смятана за мъртва от доста време, се появила във Вендлин, където надвила четирима от валгските принцове, включително един опасен генерал от кралската армия, служейки си с огън.

Елин владееше огнената магия – беше ù разказала Елида. – Затова може да е оцеляла.

Но... но тогава магията... Магията продължаваше да съществува във Вендлин.

Макар и тук да я нямаше.

Манон беше готова да се обзаложи на голяма част от златото, натрупано в Крепостта на Черноклюните, че мъжът пред нея – и кралят в Рифтхолд – имаха нещо общо с това.

Следващият доклад беше за ареста по обвинение в измяна на принц Едион Ашривер, бивш адарлански генерал от вендлинския род Ашривер. Обвиняваха го и в съюзничество с бунтовниците. Преди няколко седмици неидентифицирани лица го спасили от екзекуцията му.

Заподозрени: лорд Рен Олсбрук от Терасен...

И лорд Каол Уестфол от Адарлан, който служел предано като капитан на кралската гвардия до миналата пролет, когато се съюзил с Едион и напуснал двореца в деня на неговото залавяне. Подозираха, че капитанът не е отишъл далеч и ще опита да спаси дългогодишния си приятел, принца наследник.

Да го освободи.

Принцът я беше подигравал, провокирал, сякаш искаше да го убие. А Роланд я бе умолявал да сложи край на мъките му.

Ако сега Каол и Едион действаха съвместно с Елин Галантиус...

Не бяха в гората, за да разузнават.

А за да спасят принца. И онази затворничка. Поне един от тях бяха измъкнали.

Херцогът и кралят не подозираха нищо. Не предполагаха колко близо са били до всичките си мишени, колко близо са били враговете им до освобождаването на принца.

Затова капитанът се беше спуснал така.

Искаше да убие принца, да му окаже единствената възможна милост.

Бунтовниците не знаеха, че приятелят им още е в онова тяло.

– Е? – попита херцогът. – Да имаш някакви въпроси?

– Още не си ми обяснил защо ви е необходимо оръжието на баба ми. Подобно съоръжение може да има катастрофален ефект. Магията я няма вече, затова не виждам смисъл да използвате онези кули за унищожението на терасенската кралица.

– По-добре да сме подготвени, отколкото да изпаднем в непредвидена ситуация.

Имаме пълен контрол над кулите.

Манон почука с железен нокът по стъклената маса.

– Това е основната информация, Водачке на Крилото. Продължавай да ми се доказваш и ще получиш повече.